До болка бяло

На бялото копринената риза

Се ментна от раздраното небе.

Засвири хоровод, изви се криза,

А времето заседна в матине.

Побърза да се скрие планината,

Гората и полето – съвестта…

С предчувствие за ледена позлата

Кесията развърза пролетта.

Стефан Стефанов

08.02.2017 ГББГ