Степени на белота

 

Бяла котка

Във бяла постеля,

Лежи до смях мързеливо.

Вън също е бяло

И много красиво,

Но тя аристократично

Го проспива.

Тя е топла

И доста игрива,

Гальавница нежна -

Пухаж.

А вън е люта,

Прелюта зима,

С пракрасни форми

И бели картини,

Галерия съща – визаж.

Но тя предпочита

Камини с комини

И небрежно пропуска

Този пасаж.

Лежи и не мърка

Във бялата стая,

Безкрайната котка кураж.

Да ще излезе

Пак на паважа,

Но днес подиумът

Е ваш.

Стефан Стефанов

17.01.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito