Жълт джаз

 

Жълтата ми котка ме последва,

Като че ѝ беше доскучало,

А следата мамеше вълшебна.

 

Дълго се мотахме из гората,

Дебнейки за мишки, гъби, птички…

Докато загубихме следата.

 

Времето престана да се движи.

Пространството отказа да се мести.

Двамата останахме без грижи…

 

Тя прие го твърде философски,

Окъпа се и после си полегна -

Същински син на Фьодор Достоевски.

 

За мене не остана нищо друго,

Освен да медитирам до премала

Над квантовия скок на Виктор Хуго.

 

Намериха ни някъде по тъмно,

Дивите съседски малчугани,

Вършеещи живото си безумно.

 

Прибрахме се, тя нищичко не каза,

Но в погледа ѝ с жълтите фенери,

Звучеше бавната ръка на джаза.

 

Стефан Стефанов

21.01.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito