Незабравка

 

Изгубен съм във твоите очи,

Които стават от зелени сини,

Но истината все пак си личи,

Те черни са, същински две маслини.

 

Заплетен съм във твоите коси,

Като във черно жито съм нагазил

И няма кой от там да ме спаси,

Самият аз не съм си се опази.

 

И кожата ти черна е, - прости!

Походката, гласът ти във добавка…

Но аз душата гледам и уви,

Тя цялата е бяла незабравка!

 

Стефан Стефанов

26.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito