Звездна круша

Цялата круша е пълна с звезди,

Зер, не напразно се пъне

Да ги достигне тез висини

И с радост във тях да потъне.

 

Тя наспорила е толкова плод,

Колкото може да има,

Само безкрайният, нощният свод,

Без облак, мъгла или зима.

 

Моя любима, грей във нощта

В нея си приказна фея,

А през деня – голи, голи стъбла –

Есен е, сърди се на нея!

 

Стефан Стефанов

21.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito