Стефан Милена думаше

 

Стефан, Милена, думаше:

Я ела либе Милено,

С алтъни да те нанижа,

Със сърма да те окича.

 

Че си ми либе на сърце

Дор три ми арни години.

Пълни със китки земати.

Пълни със менци напити.

 

Я стига ходи Милено,

Мома на оро сред моми

Ами невеста пристъпи

По мойте двори мермерни.

 

Та си ми къща изпълни

Със твойта хубост неземна,

Със твойта благост безмерна

И с челяд още потребна!

 

Стефан Стефанов

10.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito