Мадлен

 

С трапчинки по бузите,

Стреснушки по устните,

Рани по пръстите,

Посрещна го новия ден.

 

Нощта беше приказна,

Обичаща, бликаща,

До болка изгаряща

От толкова много Мадлен.

 

Постелята широката,

Стаята високата,

И тя, чернооката,

Бърза го взеха във плен.

Но звън в телефоните…

И пак в панталоните.

Без птици са клоните

От толкова малко Мадлен.

 

Стефан Стефанов и приятели

04.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito