Снегът сътвори
акварелна магия
с едничка боя.
Стефан Стефанов
27.12.2024 Габрово
изкуство
На село сбор се сборува
со цяло село и госте.
Всичките моми там бяха,
една ми Милка не доди.
Че няма Милка, че няма
ни чехли Милка, ни чукман.
Че стана Кольо, че пойде
на Ямбол града при чехлар,
на Ямбол града при чехлар,
на Стамбул града при терзия,
че купи Кольо, че купи
на Милка чехли и чукман.
Та си му Милка пристана
и стана сватба голяма.
Стефан Стефанов
08.11.2024 Чавей
Любовното чудовище дойде.
То искаше да я
направи щастлива.
Но въпреки, че тя
беше чела тази приказка
и дори я знаеше
почти наизуст,
въпреки това си
плю на петите
и избяга от замъка.
Горкото любовно чудовище
вдигна безпомощно
рамене
и въздъхна
чудовищно любовно.
СС
04.11.2024 Чавей
Среднощният вятър довея,
една безподобна жена,
той дълго игра си със нея,
нашепвайки с устни листа.
Фенерите пишеха с жълто,
реката пък с черни води,
но вятърът милваше само
нейните страстни коси.
Градът ни е малък
и няма среднощен живот,
вятърът само видя я
и някакъв уличен кот.
Утро настъпи.
Къде ли е тя?
Вятърът слисан се пита,
но тихи са всички листа.
Стефан Стефанов
14.10.2024 Чавей
Коо,лко, трябва до приятел
Даа, пъ,туваш с непознати
Заа, да, срещнеш слънцето с очи?
Няя,ма, вече празни думи
Даа, зас,тават по, между ви,
Изз,во,рът водата си дари.
Прии,пом,ни си свободата,
Нее, про,пускай синевата.
Набб,ли,жава твоят час златист.
Няя,ма, той, да те забрави,
Поо,глед, искрен ще остави
Даа, те, вижда всред космичен взрив.
Стефан Стефанов
12.09.2024 Чавей
Измени се тихо мойта радост,
промени се бавно моят вкус.
С нежни капки, бурята наслада,
ме окъпа в купела си чист.
Вече виждам знаещопощадно,
вече чувам и вика ви тих.
Мойте длани, бряг са и начало,
приюти се в пристана златист.
Стефан Стефанов
Чавей 11.09.2024
Контратенорът освободи нотните пеперуди
от плена на клавиатурата
и те мигом се разхвърчаха
из цялата зала,
изпълвайки я до краен предел.
Аранжиментът се обезсмисли
и инструментите чинно притихнаха.
Тогава в залата се възцариха хармонията и
красотата
и в този миг всички бяха благословени
и освободени.
Стефан Стефанов
26.08.2024 Чавей
и седнах тихо в звездния чертог.
Крака провесих, боси – безподобно…
За слизане не стана и въпрос.
Стефан Стефанов
Il palazzo del
gatto infinito
21.08.2024 Чавей
СЕГА ПОЗНАХ,
СЕГА РАЗБРАХ
И СПОМНИХ СИ АЗ ВСИЧКО.
И НЯМА СТРАХ,
И НЯМА ПЛЕН,
ЖИВЕЯ БЕЗГРАНИЧНО.
ТОВА Е ТЯ,
СЪДБАТА МИ,
ПЪТЕКА ПОГРАНИЧНА.
НА ПЪЛЕН ХОД,
НА КОН В ГАЛОП,
ПРЕПУСКАМ НЕЛОГИЧНО.
НО НЯМА ПЪТ,
НИТО ПЪК СТАН
ЗА ТУЙ Е ЕПИЧНО.
О, АЗ СЪМ ТИ,
О, АЗ СЪМ САМ,
ОБЕМАМ ВСИЧКО, ВСИЧКО.
СТЕФАН СТЕФАНОВ
08.08.2024 ГАБРОВО
***
ADESSO LO SO
ORA COMPRENDI
ED HO RICORDATO TUTTO.
E NON C'È PAURA,
E NON C'È PREDA
VIVO SENZA LIMITI.
QUESTA È LEI
IL MIO DESTINO
PERCORSO DI CONFINE.
A TUTTA VELOCITÀ,
A CAVALLO AL GALOPPO,
SALTO ILLOGICAMENTE.
MA NON C'È MODO
NEMMENO UNO STAN
È EPICO PER QUESTO.
OH, SONO TE,
OH, SONO SOLO,
COPRO TUTTO, TUTTO.
STEFANO STEFANOV
08/08/2024 GABROVO
Часове не заспиваш,
седмици без храна,
месеци се смиряваш,
и лета в тишина.
Тъй с любов и отрада,
с чиста, бяла душа,
запрегръщваш съдбата
и обръщаш врага.
В абсолютните дари
на преблагият Бог,
няма дума излишна,
няма даже и слог.
Всичко туй е за тебе,
като плата за бран,
че опази безпрашна
капка дъжд в океан.
Стефан Стефанав
28.07.2024 ГББГ
Ясно слънцето свети,
Но не чувам деня.
Колко тръпнещи думи
В слогана тишина.
Да отворим простора.
Да отключим света.
Притаеното утре
Е далеч от дома.
Пътешествие няма.
Няма жива вода.
Днес денят е за двама –
Аз и стрък тишина.
Стефан Стефанов
22.06.2024 Габрово
Никога нямаше да видиш синьото,
ако то не беше заблуда.
Никога нямаше да изпиташ крехкостта на мига,
ако той не беше измама.
Затова благодари на безбройните измами,
разнообразните воали,
непретенциозните уловки,
преднамерените капани,
сериозните безплодни усилия
и по детски смешните заблуди.
Посмей се от сърце на нелепата реалност
и се наслади на всичко това,
което всъщност го няма!
Стефан Стефанов
21.06.2024 Чавей
Тя открадна моят единствен рай
и го възнесе с ангелски крила
до незнайни за мен небеса.
Вятърът на самотата ми задуха
в опразнената от нея душа.
Тръгнах да го търся след отронени
златни листа и пърхащи сребърни пера,
но стигнах само до отвъдната,
неизказана и безпределна красота.
Къде си ти?
Къде го скри?
Тогава сърцето ми дойде на помощ
и каза: стъпи на пътеката на любовта.
Оказа се, че това е единствената
правилната поска, водеща до нея,
до Него … и до рая – благодаря!!!
Вече започна насладата - вечната.
Стефан Стефанов
21.06.2024 Чавей
Ой, ми ти бачо Илие леле,
купил си колан на Марие.
И да съм купил, теб що ти е леле?
Парите ми са големи, снагата ѝ е убава.
Каквото щем ще ги правим леле,
на други не ще ги дадем!
Стефан Стефанов
31.05.2024 Чавей
Покрай моите задълбочени и префинени настройки на бутиковата ми градина, целящи да доведат до ново, направо невиждано, в световен мащаб, ниво на производителност, се домогвам до все по-съвършени и все по-необикновени начини на грижовност към любимите ми зелени, които няма егоистично да скрия, напротив, щедро ще споделя с вас.
Първата много важна
тема разбира се е бобът, защото от реколтата боб, в миналото, е зависело
добруването на цялото многобройно домочадие през цялата година.
Главната роля при
бобуването се е падала, както се полага, на бабите, като обладателки на мъдрост
и умения.
Най-важното за боба е,
кога да бъде посят, за да се избегне риска от провал. И ето какво гласи по този
въпрос бабешката мъдрост, на която бабите са обучавали дъщери и внучки. Бобът
се сее, когото като седнеш на земята да ти е топло. Защото ако ти е студено той
няма да покълне!
Само за това, опитът
да бъде чист и неопетнен, бабите, праз цялата година са ходели без гащи, за да
се добре аклиматизират, та когато извършват експеримента, то той да е на сто
процента автентичен.
Споделям тази бабешка мъдрост,
та да може всяка съвременна отговорна градинарка да се ползва безплатно от
хилядолетния опит на посестримите си.
Стефан Стефанов
12.05.2024 Чавей
Нагиздила сей Милена,
намомила се е.
Бели ризи си развява,
га че вятър вее.
Уж е боса, а не стъпя,
сал лети и пее.
Радост, радост, радост пръска,
щастие си сее.
Стефан Стефанов
01.05.2024 Чавей
По този повод майка ми разкара следната абсурдна комунистическа
изпростотия.
1960 година е и те с баща ми бързат да завършат строежа на собствената си
фамилна къща, и точно на празника на труда, намерили се с повече свободно
време, запретнали ръкави и поли строят ли строят.
Но, незнайно от къде и по кой
сигнал, идват блюстителите на реда и свободата, представителите на
насилствените кому-органи, прогонват майка ми и баща ми от строежа, а самият него,
запечатват до второ нареждане, защото: „на празника на труда е строго и
категорично забранено да се труди, трудовият и свободен човек!“.
Господи, добре, че си прибра вересиите!
Стефан Стефанов
01.05.2024 Чавей
Намусен е от векове Балкана,
стихиите са неговият кон.
На мен ми пасва –
нося панталон!
Стефан Стефанов
23.04.2024 Чавей