Размърлила сей Милена,
раздърлила се е,
дето оди, дето стъпя
все не е за нее.
Пощурява цяло село –
все върви и пее.
Дето чешма, дето бунар,
те ти я и нее.
Вси момци се изпокриха –
хвана ги съклетя,
че не знаят, че не видят
де ѝ е секретя.
А мома е тя прилична –
малко вироглава.
И на снага най-е лична,
истинска тояга.
А бре село, а бре момци,
я я узъптете, -
не се трае, не се стиска,
най я замърлете!
Автор: Народният гений
27.05.2025 нейде си
из габровско
Колко дълго се вглеждам във теб,
та не мога да видя напред,
от лицето стоящо пред мен,
нито цвят, нито вкус, нито свет.
Не допускай да дойде зората –
тя краде неусетно от теб
твойта нощна магична позлата,
твойто пенесто черно море.
А когато това ни се случи
и засвирят във нас ветрове,
превърни се във птица красива
и лети, и лети с векове.
Аз ще пея познатата песен
на върха на самотния свят
за да знае вселената дива: -
само с тебе съм звездно богат.
Не се връщай, ще дойда при тебе,
без въпроси къде и кога?
В твойта нежност изчезват години.
Твойте ласки творят чудеса.
Още има в сърцето ми сила.
Още има в душата ми плам.
За любов съм роден и любима
и за тях се
превръщам във храм.
Стефан Стефанов
26.05.2025 Габрово
Буква след буква,
куплет след куплет,
тъй се изписват
сонет след сонет.
Низ огърлици
от бисер слова,
даряват жаднели
за жива вода.
Те са и манна,
дарена на нас
от братя чутовни
със свят ипостас!
Стефан Стефанов
24.05.2025 Габрово
Мълчанието не е тишина
и тишината не е мълчание,
но само благодарение на тях
можеш да чуеш своя истински глас.
Стефан Стефанов
20.05.2025 Чавей
Обичам вятърно момиче,
косите ѝ са все на път,
Тя нито ходи, нито тича –
лети, като за първи път.
Не мога да изкажа с думи
прекрасната и благодат,
изливаща се върху мене,
като дъждовен водопад.
И няма изгледи да свърши
това любовно матине,
докато има вятър в нея,
а в мен, хвърчилено сърце!
Стефан Стефанов
15.05.2025 Габрово
Платното но Любовта се тъче от двама.
Мъжът плъзва совалката към жената,
а тя от своя страна му я връща по същия начин
и така нишка след нишка, цвят след цвят, фигура след фигура платното добива неизказано прекрасен любовен вид.
Ако обаче единият от двамата не върне совалката на
взаимодействието,
совалката на разбирателството,
совалката на нежността,
совалката на вниманието,
совалката на желанието
то тогава, платното на Любовта остава недотъкано,
остава недовършено,
остава обезсмислено.
Тъчете момичета и момчета.
Тъчете заедно платното на непрекъсващата любовна история.
Тъчете самия живот и той ще ви се отплати с прекрасност.
Стефан Стефанов
14.05.2025 Габрово
Трактора паля,
кося си трева.
Косът след мене
върти ми глава.
Той проверява,
бързо, без свян,
как сам се справил,
нали съм пиян.
Може би нямам
птичи мечти,
но косът направо
ми вади очи.
Включвам на трета,
бърза при туй,
тракторът скача,
а де го онуй?
Косът се пули
със кръгли очи,
но как е ядосан
от тук му личи.
И тъй из ливада
откос след откос,
пием и пеем,
аз, трактор и кос.
Стефан Стефанов
10.05.2025 Чавей ливадата
Тази нощ е дълга
мандала без струни,
няма сладки мантри
и страстни думи.
Закъсняла птица
в нестроен полет,
угасена искра
във мокър поглед.
На къде си тръгнал -
дори не попита -
изпотъпка всичко
със бели копита.
Тя нощта е дълга
и пълна с наслади...
Не заспивай само -
пали всички клади!
Стефан Стефанов
07.05.2025 Чавей
