Процесите безсмислено протичат,
лишени от любов и благодат.
Безброй вселени бавно се обричат
на стихнал вик в космичен съркофаг.
Излез от Мая, Джнана ще помогне,
не спазвай Карма, тя ѝ е сестра,
помни, че Лила си играе с тебе,
на най-жестоката, авидийна игра!
Стефан Стефанов
27.11.2025 Габрово
Неистовата мощ
на облачно цунами,
помете сутринта
и изгревът не стана.
Свирепи ветрове
разкъсаха простора
и гордото небе
отстъпи без да спори.
Водата бе стена
от водопади мощни
и никаква душа,
а бе така разкошно!
Стефан Стефанов
26.11.2025 Габрово
Среднощен блус.
Ленива тишината
пропусна такт
във песента
позната.
А тя, Любов,
се стели сред акорди.
Съдби рисуват
нотите притворни.
И пак тъга
и радост
си играят –
деца от пясък
чувствата ни ваят.
Той, блусът е,
за двама,
ти го знаеш,
но пак си сам –
щрабасът тихо лае.
Стефан Стефанов
19.11.2025
Габрово
Смъртта, е другият вкус на живота –
наслади се - душа.
Тя, освобождава, не дава посока –
разпилей я, не ти трябва това.
Премини през живота щастливо –
изчезни във смъртта.
Ти си Той, няма понятна причина –
събуди се сега!
Стефан Стефанов
13.11.2025 Габрово
Разсипани миди
без бисер следа,
някакъв вятър
почти без крила,
вълнички без гребен,
река без вода,
женички без нищо,
безцветна дъга,
думи без смисъл,
каква пустота! –
Някой си прави
със мене шега.
Стефан Стефанов
12.11.2025 Габрово
Уиски за Бога,
уиски налей -
студено от тебе
вее ли вей.
Душата простина,
със скреж се покри,
безлюбната пустош
сковава мечти.
Зад триста парсека
и прах не лети,
усещам по кожата
космични следи.
Уиски за Бога,
уиски налей,
или ме целувай,
замръзвам –
недей,
да бъдеш студена,
ти само посмей
да стоплиш с дъха си
вакуума в мен.
Не ще да се боря –
искам във плен.
Не искам уиски,
а цялата теб –
в безчислени искри
на огнен вертеп.
Стефан Стефанов
10.11.2025
Габрово
Тебе те няма,
сянката вие снага,
иска да бъде,
като тебе перфектна жена.
Но тебе те няма,
Слънцето първо разбра –
всичко друго е сянка,
само ти си звездата в нощта.
Но тебе те няма!
Стефан Стефанов
10.11.2025 Габрово
