Среднощен блус.
Ленива тишината
пропусна такт
във песента
позната.
А тя, Любов,
се стели сред акорди.
Съдби рисуват
нотите притворни.
И пак тъга
и радост
си играят –
деца от пясък
чувствата ни ваят.
Той, блусът е,
за двама,
ти го знаеш,
но пак си сам –
щрабасът тихо лае.
Стефан Стефанов
19.11.2025
Габрово


Няма коментари:
Публикуване на коментар