Уиски за Бога,
уиски налей -
студено от тебе
вее ли вей.
Душата простина,
със скреж се покри,
безлюбната пустош
сковава мечти.
Зад триста парсека
и прах не лети,
усещам по кожата
космични следи.
Уиски за Бога,
уиски налей,
или ме целувай,
замръзвам –
недей,
да бъдеш студена,
ти само посмей
да стоплиш с дъха си
вакуума в мен.
Не ще да се боря –
искам във плен.
Не искам уиски,
а цялата теб –
в безчислени искри
на огнен вертеп.
Стефан Стефанов
10.11.2025
Габрово


Няма коментари:
Публикуване на коментар