Натиснал до болка педала с газта,
прегърнал през рамо кръст и змия,
летиш във завоя на облак червен,
превърнал във ३०० -та кон съвършен.
Бензинът, ухаещ на страх и на смърт,
прониква във вени от смелост и твърд.
Безумната крива на лудия ден,
бясно върти се със писък зелен.
Разсипал по пистата перлени дни,
нанизваш победи, асфалт и жени.
През шлема го гледаш - живота стрела,
дълбоко забита, във гръб без крила.
