Крещи пак във мене барута.
Отново мирише на дим.
Избухвам от думата чута,
изгарям от чуждия грим.
Горя като жертвена клада,
събрана във восъчна свещ -
пламък белее - пропада,
на пепел се стрива зловещ.
Разбира се пак се възраждам,
на феникс подобен и нощ.
Но само отново да жаждам
за бунт, за барут и за мощ.
