Света гора - последната крепост на Православието

Какво може да се види в Света гора?
Зависи с кои очи си тръгнал за там.
Ако си с духовните си очи, първото нещо което ще „видиш”, е всепроникващата и всеобхватна Божия благодат, струяща безпреривно и безусловно от Него към нас! Ще „видиш” и един истински проверен в хилядолетията монашески начин на живот и подвизаване сигурно водещ до спасение!
Ако си тръгнал с човешките си очи ще видиш същите страсти и неволи, каквито си имаш и вкъщи.
Ако ли пък, не дай си Боже, си тръгнал с материялните си очи, могат да ти се привидят само камъни, диви прасета, чакали и змии.
Сам избери.











Дори последният модел на „GARMIN – NUVI”, не можа да открие необходимата ни крайна точка на пътуването. Но с кръст, молитва и Божията помощ след няколко часа пътуване с кола пристигаме в небесното градче Урануполи.
След като взехме необходимият документ наречен диамонтирион – разрешително за пребиваване в Света гора за четири дни и три нощи - си купуваме билети и се качваме на ферибота, който ни понася към зографският пристан. Час път и ферибота акостира първо на Йованица – пристанището обслужващо сръбския манастир Хилендар и след това на нашето, да го наречем българското или зографското пристанище. Там вече ни чакат приятели. Това са йеромонахът Серафим и послушникът Йонко /и двамата от Габрово/. Разменяме сърдечни братски прегръдки и благословии, товарим багаж си на старата соц Нива и се впускаме в пет километрово оф роуд пътуване с пилот отец Серафим. Джипът на местните полицаи ни прави ескорт, а отец Серафим, като че ли не забелязва камъните и деретата на и край пътя, толкова е свикнал с това трасе. Няколко минути шофиране и пристигаме пред портите на българската света обител в Света гора – манастирът Свети Георги Зограф. Първото нещо, което се прави за новопристигналите поклонници е те да бъдат настанени в архондарик т. е. стаята за гости. Поднеся им се чаша вода и локум. Братята предлагат чай или кафе, а ако не е пост може да ви сервират и малка чашка с ракия, ликьор или узо в гръцките манастири. Собственоръчно вписваме имената си в манастирската присъствена книга. Освен нас, двамата габровци, в стаята ни са настанени и всеизвестният о. Петър от Горна Оряховица, заедно със сина си. Отец Петър съвсем не е новак тук, според неговите думи той идва по няколко пъти в годината.
Стараейки се да ни бъдат полезни, братята отварят за нас съкровищниците на манастира.
Брат Методий, който има определено влечение към иконописта, ни води в една от църквите на манастира, в която временно са приютени безценни стари икони. За да стигнем да входа на църквата, минаваме по тераса опасваща храма на повече от 50 м. височина. Вътре отец Методий ни показва, както е редно, първо чудотворната икона, а след това подробно ни зопознава с някои от изключитено впечатляващите образи на светии. Духовният и естетическият му взор прониква дълбоко през пластовете от надрисувания и замързявания и се спира някъде там отвъд 14 век, където за него грее истинската икона.
Други братя ни оказват необходимата духовна помощ и гостоприемство и ни показват многобройните мощи на светци, пазени грижливо в стъклени съркофази. Отварят за нас църкви и крипти за да се докоснем до чудотворни светини. Под водачеството на Йонко достигаме до отдалечената издълбана високо в скалите килия, в която се е подвизавал монахът Козма. От своебразният балкон се открива гледка към храм Свети Георги, издигащ се на първоначалното място на манастира.
Продължава нашето запознаване с манастирският типик. Той гласи, че вечернята започва в 18.00 ч. българско време или 17.00 ч. Зографско. Изчакваме клепалото, което възвестява началото на богослужението. Мнозина миряни очакват да чуят камбанен звън, но в Зограф, монахът, чието послушание е биенето на клепало и камбана, минава из целия вътрешен манастирски двор и няколкократно подхваща един и същ музикален мотив. Както всяка друга дейност и биенето на клепало се съпътства с определени молитви.
При влизането в храма за богослужение също се спазва определен ред. Пръв минава за целувание на иконите дядо игумен, а след него са гостите клирици. Братята тактично ме изчакват и любезно ме канят да сторя това. Характерна особеност за цяла Света гора е, че целуванието на иконите започва винаги от чудотворната икона на съответния храм, където и да се намира тя, а чак след това следва известният ни ред.
Вечерното богослужение е сравнително кратко, около един час. Веднага след него при излизането от храма се отправяме към манастирската трапезария. Тук е момента да се даде по-подробно обяснение на архитектурните особености на светогорските манастири. Всички те имат формата на каменна крепост. По външните стени има зъбери и бойници, като на истински крепостни стени, а много от манастирите имат и истинска крепостна кула, извисяваща се високо над околните сгради. Тежки дървени или метални порти, които се заключват вечерно време, спомагат за сигурността и спокойствието в светата обител. Дългите чардаци, играещи понякога ролята и на коридори, са разположени винаги към двора на манастира. Погледа е към неговия център защото точно там тупти мистичното сърце на този духовен организъм – манастирският храм. Именно основната дейност на храма – молитвеното богослужение осмисля и определя ритъма на живота на всички негови обитатели. Килиите на братята и поклонниците са сравнително близко и по този начин не се губи ценно време за молитва. Трапезарията на всички светогорски манастири които посетихме е непосредствено срещу входа на църквата. Редът е такав, че веднага след богослужение всички влизат в нея без никакво забавяне, суетене или лутане. С други думи, чак след като се е наситил с духовна храна, човек пристъпва и към веществената. Редът отново е впечатляващ. След като игуменът на манастира и братята се настанят на обичайните си места, нарочен монах със специално послушание, посочва на всеки един от гостите поклонници неговото място на трапезата. Тук миряните са отделени на самостоятелни маси.
Както вече казахме всичко в манастирите се прави след благословение и молитва. В случая игуменът на манастира благославя трапезата и тя протича при четенето на глас от някой послушник, чито послушание е това, на религиозни писания, най-вече жития на светии.
Внезапно се чува звънец и вечерята се прекратява на часа. Всички стават и след съответното благословение на избитките следва напускането на трапезарията. Време е за лично време и сън.
Ударите на клепалото отново ни подканят за служба. Часът е 3.30. Сутрешното богослужение започва в 4.00 ч. и според случая продължава до 8.00 – 9.00 ч. Може би ще ви се види твърде дълго, но не е. Освен тези 6-7 часа задължително обществено богослужение монасите имат да изпълняват и индивидуално правило или набор от молитви и поклони, самостоятелно в килиите си. По този начин се запълва едната трета от деня на монаха. Втората трета е осем часа послушание или труд, който е точно регламентиран и благословен от игумена или някой от епитропите. Останалите осем часа са за сън и лично време на братята. Както и сами можете да се досетите най-големият недостиг на Света гора е липсата на време.
В поклонническата ни програма, съставена от послушник Йонко, вторият манастир към който се отправяме се нарича Свети Павел. За да достигнем до него отново се качваме на ферибота и след като акостираме пътьом в пристаните на манастирите Констамонит, Дохиар, Ксенофонт, Свети Пантелеймон и Ксиропотам достигаме до междинното пристанище Дафни, на което кой знае защо сменяме феритата и продължаваме в характерния за цяла Света гора спокоен и уравновесен ход през последващити спирки: Симоно-Петър, Григорий и Дионисий . Ето и крайната ни спирка за днес. На пристана на манастира ни чака микробус, с който ни превозват до самите порти на манастира. А той е прекрасен и веднага грабва очите и сърцето. Мястото в което е построен наподобява гигантски амфитеатър, чиято сцена е морето. Там някъде по средата на трибуните е седнал той – „Свети Павел”. Гледката е невероятна, може би защото манастирът е готов почти на сто процента след големите ремонти, прецизните реставрационни работи и монументалните нови строежи. В цялата Света гора кипи усилен труд. Почти всички манастири са в някаква фаза на реставрация, ремонт или ново строителство. Милиони се влагат от години наред. Скели, предпазни мрежи, по няколко кулокрана на манастир, собствени кариери и бетонни възли, огромни самосвали с пясък и цимент, стотици работници, са нещо обичайно за днешният ден на Атон. Трябва да се признае, че резултатите са изумителни.














Веднага заобичвам този манастир. Настанява ни един руски монах, числящ се към братството, което е съставено предимно от гърци. Приветливата обстановка и вътрешната подредба на манастира точно съответства на излъчването на монасите. Ведрост, радост, любов. Какво повече може се иска. Обикаляме по обичая си и снимаме всичко позволено. Навсякъде камък и дърво. Терасираните градини са приспособени за цялостно покриване. Капковото напояване е навсякъде. Килията ни е нова, с три легла, на етажа има сервизни помещения включително и душ с топла вода. Той веднага влиза в употреба. Градусите са далеч над тридесет, а сянката оскъдна.
На трапезата срещу мен е седнал монах келиот /пустинник, който се е заселил самостоятелно в непристъпна местност и сам се грижи за прехраната и въздигането си/. Гледам съсухреното му, лишено от емоции лице, изпитото му и жилесто телосложение, мазолестите му длани и груби пръсти, които с парченце хляб отопяват и последната капчица от постната супа, гледам как яде ябълката си с хляб и напълно разбирам смирението и благоговението, което струи от него.
Тук сутрешната служба започва в 3.30 ч. Това не е проблем за нас. Отдавна сме будни. Въпреки че всеки манастир има генератори за ток, монасите предпочитат богослужението да се води почти в пълен мрак само на естествената светлина на няколко разноцветни кандила и запалени от богомолците свещи. Службата върви в характерния за Света гора тих, спокоен, лишен от външни ефекти стил. Набляга се предимно на четенето и антифонното пение. Няколко от монасите изнасят цялата служба. Други дяконисват, но по-голяма част молитвено участват. След няколко часа служба, съвсем изненадващо игуменът на манастира взе една запалена свещ и обходи всички тронове в храма вглеждайки се със загрижени очи в лицата на всеки един монах и поклонник. Както се оказа, не случайно. На Света гора той се слави с това, че се отнася с голяма любов към братството си.
Напускаме Агиос Павлос с преизпълнени от очарование сърца и души.
Ферито ни връща в Дафни от където с автобус се отправяме към столицата на монашеската република Карея. Пресичаме полуострова през средата в посока изток и от Карея продължаваме с микробуси до следващият манастир - Великата лавра. Той е първият манастир на Света гора. И сега е първенец, но само исторически. Както във всяка градина, така и в градината на Божията Майка растат различни цветя. Свикнали вече с лекотата и лишените от всякакъв конформизъм отношения в Зограф, чийто игумен дядо Амвросий е известен със своята обич, търпимост и неконфликтност, с лекотата и любовта характерни за Свети Павел, то атмосферата във Великата лавра ни навежда на други мисли. Още с пристигането се усеща резервираност и дистанция.














След вечерното богослужение и трапезата, за желаещите да се поклонят на светите мощи, които се намират в изобилие във всеки един манастир, братята от лаврата отслужиха допълнителна служба и подробно разясниха на кого са съответните частици. Наред с другите бяха споменати свети Йоан Кукузел и свети Стефан.
Сутринта излизаме по-рано от служба за да се върнем в Карея.
Монашеската столица ни очаква. Щом пристигнахме се отправихме към манастира Кутлумуш и добре, че го сторихме. Попаднахме в наистина завършена във всяко отношение обстановка. Специално посадените трева и цветя около манастира се обгрижвани от брат на сериозна възраст. Впечатли ни невероятната за тази географска и духовна ширина японска беседка, построена насред специален воден басейн и явно замислена като естествен климатик. Навсякъде цари изключителен ред и чистота, които напълно ни обезоръжиха, а вътрешният двор ни разкри типично българска обстановка. Единственият манастир, в който цветята бяха навсякъде. Братята бяха успели да превърне в реалност израза, с който понякога са определя Атон – „Градината на Божията Майка”. Веднага ни забелязаха и ни поканиха на поклонение в храма. Наистина прекрасен духовен кът!
Сбогувахме с тази усладителна прелест. С благословението на нашият посланик в Кинотиса /Светогорското правителство/ се настанихме в българския конак. Импозантна сграда от 1901 г. доминираща над площада на Карея.
Следващата ни спирка бе сръбската килия Свети Сава. На ненатрапливото ни почукване се отзова сръбски монах, чието послушание е да чете псалтира няколко пъти на ден и да посреща гостите. Избягвам да описвам с големи подробности обстановката, в която попадаме по време на поклонничеството, защото не това е целта на този пътепис, но тук трябва да разкрия, че всичко бе напълно обновено, както отвън така и вътре. Вън градината и цветята, вътре стенописите и иконите. Безмълвен, монахът келиот донесе дежурните вода и сладки. Без да злоупотребяваме с гостоприемството му се прекръстваме и напускаме райското му убежище.















В следващите часове малката ни група събираше сили за венеца на поклонението – Всенощното бдение по случай празника на Карея - Достойно ест. За да изясним значението му за Карея, Света гора, нас българите и целият православен свят ще е необходима самостоятелна статия, сега само ще спомена, че това е едно от четирите песнопения дадено от ангел и единственото посветено на Богородица. Изпято и написано в българската килия „Достойно ест”, най-вероятно на един български послушник.

Празникът привлече като с духовен магнит, монаси и поклонници от цялата Света гора. Богослужението започна в 21.00 ч. и завърши в 7.00 ч. сутринта. Службата бе непреривна, като монасите четци и певци често си сменяха, а поклонниците имаха възможност да излизат навън и да поседнат.
Някъде към 23.20 ч. вратите на сградата, в която се помещава Кинотисът се отвориха за да приютят за кратка почивка черкуващите се. Разнообразното множество от: монаси, килиоти, схимници, иереи, послушници, поклонници, критски архиерей, гръцки министър, руснаци, сърби, гърци, българи и румънци се смеси за непринуден разговор и братско во Христа общение. Изживяването бе неописуемо. Духовната атмосфера незапетнена. Любовта пълна с благодат! Вода, сладки и кафе за всеки, пожелал да се подкрепи за продължителният подвиг.
Сутринта земното слънце заяви правата си над новия ден.
Връщаме се на родна земя - пътуваме към Зограф.
Време е за неизбежните, но много желани в родината подаръци. Какво може да се купи с пари в Света гора: от ламинирана иконичка за едно евро до огромна ръчно рисувана икона с полирано злато за няколко десетки хилади. От кулинарна книга със светогорски рецепти до огромни почти метрови сребърти потири. От броеничка изплетена с молитва на келиот, до вино от Ватопед...
На първо място в нашия списък на подаръци са броениците. Отец Серафим дари собственоръчно направени восъчни свещи за храм Света Троица в Габрово. Послушникът Йонко ни снабди с елей от кандилото пред чудотворната икона на свети Георги, памучета напоени с миро от мироточиви чудотворни мощи и ред други благословени светини.
Благодарим на дядо игумен, на отец Серафим, на послушник Йонко и на всички зографски и светогорски братя и послушници. Благодарим им, че ги има, и че вече повече от 1000 години стоят на безпреривна духовна стража на кулите и бойниците на последната непревземаема крепост на Православието наречена СВЕТА ГОРА!












Господи Иисусе Христе Боже Наш, по молитвите на Твоята пренепорочна и света Майка Богородица небесната игуменка на Света гора, Твоят мир дай им сега, винаги и във въчни вакове! Амин!
Протойерей: Стефан Стефанов

Благодатният огън от २००९ г.

Нурс - невещественият, благодатен и чудесен огън от Иерусалим!

Храм "Света Троица", Габрово - пета част

Храм "Света Троица", Габрово - четвърта част

Храм "Света Троица", Габрово - трета част

Храм "Света Троица", Габрово - втора част

Храм "Света Троица", Габрово - първа част

За първи път в България!

Акт на вярата

На 26 февруари 2009 г. Габрово отново пое факела на първенството! Под знамето на бдителността и будната обществена съвест се строи „цялото кралско войнство”. Причината е недоволството от изграждането на централа на „Свидетели на Йехова” в града. Обединително звено стана подписката против строежа, пустата в трите централни православни храма в Габрово: „Света Троица”, „Успение Богородично” и „Свети Йоан Предтеча”. В нея могат да се прочетат имената и личат подписите, както на Великотърновския митрополит Григорий, така и на областния управител Светлозар Тодоров, кмета на града Томислав Дончев, началника на РПУ, общински съветници, местни лидери на политически сили и още близо 5000 вярващи и граждани с будна съвест. Възрожденският дух на габровци се прояви по най-прекрасен, недвусмислен и категоричен начин. Съвременниците, наследили този дух от свободолюбивите си деди, обединиха за пример на цяла България: вяра, народ и родина, държавна и местна власт, различни политическите сили и разбира се инициатора на всичко това Православната ни Църква. Кулминацията на веригата от събития довели до този блестящ резултат дойде след отслужения от Негово Високопреосвещенство, в съслужение с габровското свещенство, молебен в храм „Успение Богородично”. Последва протестно литийно шествие, начело с митрополита свещениците, църковните хоругви, стройните редици на членове на Атака и ВМРО, вярващи и още много граждани, към които се присъединиха и общинските съветници, взели решение да прекратят сесията си за да могат лично да участват в народолюбивото начинание. Пред Общината протестната подписка бе предадена от дядо Владика на габровския градоначалник. Обяснително писмо за случващото се бе предадено лично от митрополитът на областния управител.

Този акт на вярата, се превърна и в акт на държавността, и на обществеността. Църквата, народът и държавата показаха и доказаха, че не са безсилни, не са обезверени, не са разединени, а напротив - са мъдри, бдителни и силни, когато са ОБЕДИНЕНИ!!!

о. Стефан

Света гора - градината на Пресвета Богородица

Има места и събития, които не могат да се опишат, а само да се преживеят. Едно от тях е Света Гора и поклонението в манастирите на православните светини там. За мен това беше не обикновено посещение на манастири и църкви, а преживяване за цял живот.

Според Преданието, когато апостолите решавали с жребий кой къде да проповядва Евангелието, пресвета Богородица настоява да отредят и за Нея място, където да участва в проповедта. По жребий за Нея била отредена иверийската земя (Грузия). Когато се готвела да отпътува, се явил архангел Гавриил, който предал волята на Нейния Син и Господ Иисус Христос да не се отправя за Иверия, защото Й е отредено друго място, където Бог ще я отведе. Преданието разказва, че когато по-късно Пресвета Богородица заедно с Йоан Богослов пътували по море за Кипър, морска буря ги отклонила от пътя и отвела на полуострова. Когато стъпила на Атон, от всички идоли се чул вик, който призовал жителите да отидат да посрещнат Божията Майка. Запленена от красотата на природата, Богородица се обърнала към Господ и пожелала това място да Й се отреди в дар. От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост”. И досега Света Гора се нарича „Градината на Богородица”. Общежитийното монашество възниква на Света Гора с основаването на първия манастир - Великата Лавра от свети Атанасий през периода 962-963 г. Понастоящем броят на манастирите е окончателно определен и те са 20, като са подредени в йерархичен порядък. Зографският манастир е девети в йерархията на светогорските манастири. От тях 17 са с преобладаващо мнозинство гръцки монаси, като във Ватопед повечето са кипърски монаси, един е със сръбски (Хилендар), един с руски („Свети Пантелеймон”) и един с български монаси. Скитът „Подрому” (Св. Иоан Предтеча) към Великата Лавра се обитава от румънски монаси.

********

За всеки вярващ православен български мъж Зографският манастир (гр. IEPA MONH ZΩГРAФOY) е едно от местата, които той непременно трябва да посети по пътя на християнското поклонение। Зографският манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец” е основан по времето на цар Симеон Велики и византийския император Лъв VІ Философ (Мъдри) и наследниците му от трима братя, родени в Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Решени да се отдадат на добродетелен живот, по Божия промисъл те открили в горските дебри място, където съградили малък съборен храм през 919 г. Между тях възникнало разногласие как да го кръстят - на св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Климент Охридски или на св. Великомъченик Георги. Заради братската любов решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той да отреди кой да бъде светеца на чието име да се посвети църквата. Една сутрин те влезли в храма и на дъската, приготвена за храмовата икона, открили самоизписан образа на св. Великомъченик Георги Победоносец. Заради самоизписаната икона нарекли храма „Свети Георги Зограф”, т.е. „живописец”. Така се зародил бъдещия Зографски манастир с дадено от Бога име, засвидетелствано от велико чудо.

Манастирите на Света Гора притежават безброй светини - мощи на светци, частици от Кръста Господен, както и множество чудотворни икони। Зографският манастир притежава шест такива, от които три са на св. Великомъченик Георги. Една от тях е храмовата икона, наречена още Фануилска. Историята й е свързана с манастира Фануил, намиращ се в Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. Георги. Един ден монасите открили, че образът изписан на чудотворната икона на светеца е изчезнал. Всички братя, а и жители от околностите страдали много по изчезването му, защото множество от тях получавали изцеление при прибягване до нея за помощ. Една нощ Св. Георги се явил насън на игумена на манастира Евстратий и му съобщил за това, че е намерил нов дом на Света Гора Атонска, и за това, че Господ е напратил върху тях гибел посредством сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите сред християните по тези места. Светецът отправил покана да го последват с братството на новото място, което по-късно направили и така основали първото монашеско братство в Зограф. Фануилската икона на Св.Георги е свързана и с още едно чудо. Историята разказва, че един епископ от Едеса научил за станалото чудо и дошъл да види иконата. Не повярвал, че образът на светеца е неръкотворен, изразил гласно мнението си, че е невъзможно да се изографиса сама, обвинил монасите, че лъжат и дръзко докоснал с пръст лицето на св. Георги. „Бог поругаван не бива!” се казва в Светото Евангелие (Послание до Галатяни 6:7), и наказанието за безразсъдния епископ било залепването на пръста му на лицето на светеца. Никакви усилия и молитви - негови и на придружителите му, не помогнали да се отлепи от там. След като изтощен от усилията епископът заспал на мястото, Св. Георги му се явил и му съобщил, че му е простено, но частица от пръста ще остане за спомен за дръзкото му деяние. Тази икона сега е поставена за поклонение в съборния храм от дясната страна. С наказание за липсата на почитание към иконите е свързана и една от иконите, посветена на Пресвета Богородица, наречена „Заклана”. По време на турското владичество турци влезли в манастира, за да го ограбят и един от тях като видял иконата на Богородица с Иисус Христос с ятагана прерязал гърлата им. След мерзкото си злодеяние той веднага получил наказанието си от Господа и още там, на място полудял, а за да не се разбере за станалото чудо, турците незабавно го убили.

Историята на светата обител Зограф е свързана и с мъченическата гибел на 22-ма монаси и 4-ма неизвестни миряни за Православната вяра, наречени и почитани общо като 26-те Зографски мъченици। През 1274 г. византийският император Михаил VІІІ Палеолог сключил тъй наречената Лионска уния с римокатолическата църква, за да укрепи империята срещу арабите. В резултат на това папски пратеници били изпратени на Света Гора, за да установят спазването на унията и да провеждат съвместно богослужение. Светогорските старци отказали да съслужат с латините и пострадали отците от манастирите Иверон, Ватопед и Зограф. Светогорското предание свързва тези събития, случили се през 1276 г., с редица чудеса. Един старец от Зографската обител живеел уединено в колиба до манастирските лозя в местността Херово. Веднъж, докато пеел Акатиста (хвалебна песен) на Пресвета Богородица - „Радвай се, Невесто неневестна”, чул гласа на Богородица от иконата, която му отговорила: „Радвай се и ти старче, но сега бягай от тук, за да не те сполети беда. Побързай да известиш братята, че идват враговете на Моя Син и Бог - латините и се готвят да нападнат този Мой жребий”. съобщила му да не се безпокои за иконата, а да побърза да извести братята. Тръгнал монахът, а когато стигнал до портите на манастира видял, че иконата вече по чуден начин го била изпреварила и го чакала. В манастира останали тези от братята, които имали смелост за мъченически подвиг заедно с 4-ма неизвестни поклонници и игумена на манастира, като се затворили в кулата на манастира. Дошли латините заедно със странстващи рицари-кръстоносци и започнали да ги увещават да съслужат заедно. Вместо това зографските монаси отказали и спорели с латините, които разгневени поради несъгласието им, подпалили кулата и ги изгорили живи. С тях била и иконата на Богородица, но какво било учудването, когато след време разровили изгорелите останки на кулата и я намерили непокътната! И така иконата на Пресвета Богородица била наречена „Акатистна”, „Предвъзвестителница” и „Неопалима” ... Сега на мястото на кулата има издигнат паметник, в който гори кандило в чест на 26-те Зографски мъченици. Историята е поучителна най-вече с това какво е отношението на римокатолиците към православните вярващи. В Света Гора е жив още спомена за това, което се е случило в манастира „Ксиропотам”, където за разлика от другите манастири посрещнали радушно папските пратеници и съслужили заедно с тях. След службата станало земетресение, което съборило манастирските стени, а според преданието на светогорци се срутил и олтара на съборната им църква. Престанали и чудесата, които се случвали в манастира, свързани с 40-те севастийски мъченици, които се честват там. Наскоро монасите именно от този манастир „Ксиропотам” отправиха послание до Вселенския патриарх Вартоломей да прекрати публичните съвместни изяви с настоящия римокатолически глава - Бенедикт ХVІ, с които създава погрешно впечатление за единение с римокатолическата църква.

Зографският манастир е свързан освен с Фануилската икона на Св.Георги и с други две чудотворни негови икони. През 12 в. бедуините от Йордания избивали християните от околностите на град Лида, родината на светеца. За да не попадне в ръцете им иконата му, която почитали, благочестивите християни - араби я хвърлили в морето. Тази икона неизвестно колко време плувала в морето, за да стигне до пристанището на манастира Ватопед, който се намира недалеч от Зографския манастир на източния бряг на Атон. Там мнозина монаси се опитали да я вземат, включително и от Ватопед, но тя се отдръпвала навътре в морето. Едва когато към нея посегнал монах от Зограф, се оставила в ръцете му. Несъгласни с това, монасите от другите манастири спорили и накрая решили да я натоварят на едно младо муле и където се спре, там да остане иконата. Мулето поело право към Зографския манастир и се спряло на хълма срещу манастира, където сега има малка черква, посветена на Св. Георги. Тази икона, наречена още Аравийска, сега е поставена за поклонение на левия стълб в храма, а в деня на честване паметта на светеца се извършва с нея литийно шествие към църквата срещу манастира.

Третата икона на св। Георги е свързана с периода на турското владичество, когато манастирите на Света Гора загубват своите благодетели и често са разграбвани и опустошавани. Молдавският воевода Стефан бил пред заплаха от нападение в неговите владения на безчислено множество от турски войски. В страха си от поражение се обърнал към Господа, а вечерта насън му се явил св.Георги, който го укрепил във вярата и му казал, че в замяна на помощта, която ще му окаже, иска да възстанови опустошения Зографски манастир и да пренесе там иконата му. На другия ден след спечелената битка пленените турски военачалници попитали воеводата кой е бил неговия непобедим войн, който се сражавал в редиците му и го описали. Той отговорил, че не знае да има такъв боец, а те като минали покрай иконата на светеца го посочили и казали, че това е този войн, за който говорили! През целия този период множество влашки и молдавски управници са подпомагали манастира с щедри дарения и имоти, включително имението „Киприян” в Бесарабия, от които се издържал манастира. Множество са и дарителите от България. Най-прочут от тях е хаджи Вълчо от Банско, брат на Паисий Хилендарски и Лаврентий - игумена на Хилендарския манастир. С негови средства са възстановявани и изграждани редица сгради в двата манастира, включително източната част от Зографския манастир, известна поради тази причина като „Банско крило”. С негови средства е построена и църквата „Свето Успение Богородично” през 1764 г. в двора на манастира. В църквата се намира иконата на Пресвета Богородица „Акатистна”. Съборният храм на манастира, посветен на св. вмчк. Георги, е построен през 1801 г., а цялостното оформление на манастирския комплекс приключва в 1896 г. с построяването на църквата „Св.св.Кирил и Методий”. Освен тези църкви в манастира и извън стените му се намират множество параклиси и църкви, както и килии, най-известна от които е „Достойно ест”, свързани с безброй чудеса и благодатни събития. Зографският манастир разполага и с богата библиотека, която успяхме да видим, както и да чуем и историята за поредното безчестно злодеяние на българи-псевдопатриоти посегнали чрез злоупотреба с доверието в светата обител на „История славянобългарска”.

С трета чудотворна икона на Пресвета Богородица - „Проговорившая” още наречена и „Услишителница”, разполага Зографският манастир и с нея е свързан един от най-почитаните светци там - св। Козма Зографски. Преданието разказва, че веднъж св. Козма се молил пред иконата и чул как Богородица се обръща към Сина Си с въпроса как да се спаси молещия се монах, а Господ Иисус Христос отговорил, че трябва да се оттегли в мълчание наблизо до манастира. Св.Козма изпълнил заръчаното се оттеглил в пещера, от която се вижда манастира. В мълчание, усамотение и въздържание монахът прекарал живота си и се сдобил със святост. Светият отец и сега покровителства манастира и монашеското братство там. Иконата на Пресвета Богородица „Проговорившая” се съхранява в съборната църква, в която се намират и множество мощи на светци, частица от Светия кръст и други християнски светини.

След всичко казано дотук за Зографския манастир, а и от видяното там, ми се иска да пожелая на всички, които имат възможност за това, да посетят манастира, да се докоснат до православните светини, да видят и участват в службите и живота на монасите, за да се проникнат от този благоговеен трепет дори само при споменаването на името му. Разположен в горите по подобие на родния Балкан, светата обител очаква своите поклонници - вярващи православни мъже, да се преклонят пред Бога, Пресветата Богородица, светците и преподобни отци, с почит и уважение към хилядите български монаси, отдали живота си в служение на Бога.

********

Който не е попадал на Света Гора, не може да разбере усещането на това благословено място - от качването на кораба, с който се пътува до светите места, до стъпването на земята, от където започва поклонението. Усещането за мир, благодат и покой струи отвсякъде. Бистрата до песъчинките вода на морето, горските склонове с най- разнообразни дървесни видове като в ботаническа градина, маслинените горички, костенурките по горския път, морския бряг при Ватопед, и внушаващият страхопочитание вр. Атон (2033м.), манастирите по крайбрежието, килиите и колибите по труднодостъпните склонове или направо в скалите по южния бряг - всичко това са само част от мозайката от незабравимите за цял живот спомени от пътуването из светите земи Атонски.

Неземната красота на Света Гора не би имала значение и би била поредната туристическа дестинация, ако не е духовния живот, който е истинската притегателна сила на Градината на Богородица. Постоянната молитва и богослужения, мълчание и смирение, лишаването от земните радости и светски живот, отричането от света, дори и на това безкрайно красиво място, всичко това изпълва Света Гора с усещане за духовна сила и излъчване на един безкраен мир и покой, усещане за вечността и Божията милост към света.

За краткото време от една седмица, през което бяхме там, изненадващо за мен самия успяхме да посетим повече отколкото бяхме планирали манастири, скитове и други свети места। Чудното за мен беше, че като човек от планински район, отивайки на място край морето, се почувствах съвсем като у дома си - с разположението на Зограф в гористи местности и преходите пеша по горските пътеки, които направихме към манастирите Ватопед и Хилендар.

Една от приятните изненади за мен беше посещението на Светия Велик манастир Ватопед - втори в йерархията Света гора. Според преданието, манастирът е построен от византийския император Теодосий І в прослава на извършеното от Света Богородица чудодейно спасение на неговия син - Аркадий от корабокрушение. Детето било намерено в къпинов храст близо до морския бряг и оттам дошло името на манастира (на гръцки Ватопеди) - Βατό (къпинов храст) и παιδί (дете). С Ватопедския манастир е свързано чудото, което превръща Атон в затворена за жените територия. Когато манастирът бил завършен, Теодосий I заедно с дъщеря си, Плакидия пристигнали във Ватопед, за да присъстват на литургията по освещаването. Но когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на св. Богородица проговорило: "Не влизай тук, в църквата вече има една Царица!". Пресвета Богородица казала на принцесата, че само тя, Божията майка, е единствената жена, която има право да присъства на Атон, като негова закрилница и небесна владетелка. Изображението, което проговорило, нарекли "Св. Богородица Антифонитрия" - букв. "Противогласна", т.е. забраняваща, възпротивяваща се с гласа си.

В манастира има по сведения от там над 100 монаха, голяма част от които са от Кипър. Манастирът е подновен, с всички съвременни удобства и добре уредена книжарница и магазин с множество стоки, направени от и за манастира. Ватопедският манастир е свързан и с България. Множество български монаси са пребивавали в манастира, ктитори и дарители също са оставили следи там. Във Ватопед се пази и хрисовул на цар Иван II Асен - т.нар. Ватопедска грамота, за дарения, направени след битката при Клокотница през 1230 г., който документ е и ценен източник на достоверна информация за българската история.

Във Ватопед се съхраняват множество мощи на светци, съхранени по чудотворен начин, както и едно от големите християнски съкровища - Пречестния пояс на Дева Мария, който тя носела по време на земния си живот. Поясът е символ на вечното девство на Пресвета Богородица, която християните вярваме, че е била и остава такава през целия си живот, като се обръщаме към нея в молитвите с „Невесто Неневестна”, „Приснодева” и множество други изрази на християнската любов и преклонение към „благословената между жените” (Лука 1:42). Самият пояс е и символ на девството, на което са се обрекли хората, отдали се на монашески живот там - на аскетизъм, на исихастки молитви и нестяжение, за да не бъдат изкушавани от светския начин на живот.

Освен четирите чудотворни икони на Богородица и множество засвидетелствани чудеса, покъртителна история съхранява Ватопед за случилото се с един монах, която ще се опитам да преразкажа накратко। Имало един дякон, който все се бавел, след като приключвал със службата, и толкова закъснявал за вечеря, че трябвало другите монаси да го изчакват. На тях им омръзнало това положение и решили да вечерят без него, като не му оставят храна, за да започне да се съобразява с другите. Бесен от това, че оставал няколко пъти без храна, монахът не издържал една вечер, отишъл при иконата на Богородица и потърсил сметка с думите - „Аз ти служа толкова много, а ти така ли се грижиш за мен!”, след което пробол иконата с ножа, който носел. След извършеното от иконата протекла кръв, монахът със сила бил отхвърлен от иконата и изпаднал в безсъзнание. След като се свестил и с ужас и страх разбрал какво направил, три години стоял прав пред иконата в пълно разкаяние. На третата година Богородица го известила, че му е простила извършеното и че трябва да прекара в пост целия си останал живот, но че на ръката му, която е извършила това, няма да й бъде простено. След смъртта на монаха, когато по монашеския обичай след известно време изровили гроба, за да поставят костите на монаха в манастирската костница, видели че костите на ръката му, с която пробол иконата на Богородица, са черни и изгнили, а другите са в обичайното състояние. Иконата на Богородица наречена „Заклана” сега стои в левия коридор след входа в съборния храм и срещу нея е изобразен монахът, който извършил това. След като ни разказаха поредната поучителна история за това как трябва да се отнасяме със светините, се вгледах в иконата и наистина се виждаше кърваво петно ...

Хилендарският манастир се намира недалеч от Зографския - на около 2 часа път през гориста пътека, и също като него е разположен сред гори и планински масиви без излаз на море. Пристанището, от което се стига до манастира, се казва Йованица, и е първото след като се тръгне от Урануполи. Оттам пътува малък микробус, който извозва монаси и поклонници за манастира. За Хилендар тръгнахме без предварителна подготовка и обаждане, което без малко щеше да ни отведе до манастира Есфигмен поради липса на места в Хилендар, а в групата ни нямаше особено желание за престой в Есфигмен поради разколническия характер на манастира. По-интересна беше причината защо нямаше места в Хилендар - бяха дошли 35 момчета от средно военно училище от Сърбия. Всички бяха вярващи православни, което се усещаше от поведението им в църквата и извън нея, всички носеха ризи с дълги ръкави и се покланяха на иконите с типичните за сръбската православна традиция земни поклони. Впечатли ме и това, че сред тях цареше дух на почитание, преклонение и уважение към светите места, на които се намираха. Колко жалко, че не видях такива български ученици в Зограф и се питам дали изобщо има такива масови посещения, които явно бяха обичайни за Хилендар. Във Ватопед, а и на други места в Света Гора също така видяхме множество малки деца на такава възраст от Гърция, множество възрастни гърци, както и групи от поклонници от всяка възраст - явно за всички тях това беше обичайно посещение на Света Гора. При условие, че от Габрово до Урануполи (изходната точка за Света Гора) пътят ни беше около 500 км през Родопите и КПП-Илинден (Гоце Делчев) и 570 км през София и КПП-Кулата, а гръцката граница се минава само с лична карта, чудно е защо с малки изключение не срещнахме български поклонници. Зографският манастир беше празен, а и там не се похвалиха с голяма посещаемост от България?!

Хилендарският манастир е пострадал в голяма степен от пожара през 2004 г., когато е изгоряла повече от половината от манастира и то точно подновената му част, където са били местата за прием на поклонници. В момента текат възстановителни мероприятия, но въпреки това гледките на руините му са потискащи. По Божията промисъл огънят е спрял точно до трапезарията от едната страна, а от другата - до местата, където се съхраняват най-ценните светини, също така не е пострадала и съборната църква на манастира. Въпреки че Хилендар се счита за сръбски манастир, той си остава най-близо до сърцето на българина след Зографския манастир. Тук е живял Паисий Хилендарски, а брат му Лаврентий е бил игумен на Хилендарския манастир. Тук е писана и „История славянобългарская”. След падането на балканските държави под турско владичество много повече български монаси най-вече от западните територии, отколкото сърби, започват да обитават манастира, като се стига до положението след възстановяването на Печката патриаршия, той да стане изцяло български в продължение на близо 2 век (17-19в.). Хилендар станал отново сръбски манастир чак през 1902 година. В манастира са пребивавали множество други бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански и други. Манастирът е поддържан през годините на съществуването си и от множество български ктитори, както и от монаси-таксидиоти, които са пътували из цялата страна и са събирали волни пожертвувания за манастира. В съборната църква има стенописи и на български светии - в притвора вдясно е изобразен Св. Иоан Рилски. Историята на сръбските ктитори и светци също е свързана с България. Един от най-големите ктитори на Хилендар е св. крал Стефан Милутин, чиито мощи се пазят в софийската църква "Св. Неделя". Най-големият сръбски светец - св. Сава е починал във Велико Търново и е погребан в църквата „Св. 40 мъченици”. Според преданието след известно време той се явил на български духовници, поблагодарил за уважението, което му оказват, но казал, че иска да отиде при своя народ, и така след това са били предадени мощите му в Сърбия.

Хилендарският манастир е основан през 10 в. от монаха светогорец Георгиу Хилендариус, който е и първи негов ктитор. Два века по-късно, през 1198 година, е обновен от св. Сава и неговия баща - великия жупан Стефан Неман (с монашеско име Симеон) от средновековната сръбска държава Рашка. Двамата построяват седем параклиса, също и с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който издал хрисовул за Хилендарския манастир.

Съборната църква е посветена на „Въведение Богородично”, който е и манастирски празник. В храма се намира чудотворната икона на Богородица „Троеручица”, която се свързва с чудотворното излекуване на Св. Йоан Дамаскин. Според преданието на светеца му била отрязана ръката, след като бил наклеветен за провинение, и след като се помолил горещо на Богородица, му израснала отново ръката. От тази история тръгва и традицията в иконописта да се изобразява Богородица Троеручица, такава е и чудотворната икона в Троянския манастир. В манастира се намира и чудотворна лозница, която е израснала на мястото, където са се намирали мощите на св. Симеон, след като са били пренесени от там.

**************

За тези, които искат да посетят Света Гора трябва да се подчертае особения статут на тази територия на монашеска общност, още определяна и като своеобразна „монашеска република”. Света Гора не е място за туристи, а за поклонници с вяра и съзнание за мястото, на което са попаднали. Монасите там са оставили дом, семейство, светски навици и живот, за да се отдадат на ангелоподобен живот в служение на Бога в усамотение, пост, молитва и строг, аскетичен живот в изпълнение на Божиите заповеди. В изпълнение на повелята за гостоприемство навсякъде в манастирите приемат с типичното светогорско посрещане - локум, вода и узо (в гръцките манастири) или кафе. Подслон се дава след предварителна заявка за три дни, а за повече - със задължение за послушание. Без заявка се дава подслон за една вечер, но може да се очаква и отказ да ви приемат. Не може да се спи извън манастирите или другите места, определени за преспиване и престой. На пръв поглед, а и на карта разстоянията на полуострова са малки, но поради пресечения релеф на местността, не може да става бързо придвижване и човек не може да си позволи продължителни дневни преходи от едно до друго място. В манастирите не може да се внася храна отвън. Храненето става заедно с монасите два пъти дневно в характерна за светогорските манастири трапезария, която е в непосредствена близост до съборния храм, т. нар. „трапеза” символ на връзката между духовната и телесната храна. По време на хранене се четат текстове от житията на светците на деня или други подбрани текстове, като след приключване на четивото или по знак на свещеника, който води „трапеза”, се става от масата, независимо от това дали е имало време за хранене। Освен че не се яде месо изобщо, е добре да се знае, че храната преимуществено е постна поради честите постни дни и периоди. Манастирите освен другото не са и хотели. Някои от тях са обзаведени с ремонтирани стаи и осъвременени сервизни помещения, но повечето включително и Зограф не предлагат особени удобства, а и такива не бива да се очаква да има на такива места. Изискванията за облеклото са да е прилично - горните дрехи да са с дълги ръкави, без къси панталони и без сандали „на босо”, но се виждат и изключения от правилото. Възможно е и да ви правят забележки, включително и строги такива, но не се засягайте, за добро е! За съжаление в Зограф посетителите от България с поведението и постъпките си са ни изградили незавидно реноме на хора, които не знаят къде се намират, как да се държат в манастир и църква, дори и как да се кръстят ...

Достъпът до манастирите в Света Гора става след предварителна заявка за деня на пристигане по начин, различен за отделните манастири, и издаване на специално разрешително за пребиваване - „Диамонитирион”, от гръцките официални власти. Получава се в деня на пътуването към манастира от специална служба и трябва да се носи навсякъде като се проверява на влизане на корабите, в манастирите и други места, определени за пребиваване. Приемът на поклонници на ден е ограничен, доколкото разбрах, до 100, от които 10 от други деноминации включително и друговерци или атеисти. Към Света Гора е възможно само придвижване с кораб по море, което става от градчето Урануполи (от западното крайбрежие) или Йерисо Неа Рода (от източното крайбрежие), но от там не е сигурно пътуването, тъй като морето е открито и бурно и дори при слаб вятър корабите не пътуват в посока към манастирите Есфигмен, Ватопед и други до Великата Лавра. От Урануполи сутрин пътуват бърза лодка и ферибот и се връщат по обед от Дафни по точно определено разписание. За всеки манастир има определено пристанище, от което се стига до съответното място пеша, а от Дафни към Карея, където е административния център на Света Гора, има транспорт.

Света Гора административно е територия на Република Гърция। Управлява се от Органичен Устав, който се гласува макар и по особен ред от гръцкия парламент. Освен това има и редица други нормативни актове, които са действащи, включително и първият устав на Света Гора, записан през 972 г. на козя кожа, който е съхранен и досега. На територията на Света Гора има редица държавни органи - полиция (при Зографския манастир има полицейски участък), пристанищни и митнически власти и други органи. Административно Света Гора се ръководи от управител, който се назначава от президента на Гърция и е с ранг на областен управител с разширени правомощия за прилагането на Устава на Света Гора. Манастирите са лица на гръцкото публично право, собствеността им е публична (държавна) и като такава има законови ограничения за разпореждане с нея, включително и с манастирската собственост, която се намира извън Света Гора. Всички предмети, които представляват ценност, са прегледани и описани от специалисти и са предмет на специалния режим на разпореждане. За да излезе предмет от тази категория и то само временно е необходимо съгласието на съответния манастир и разрешение на светогорските и гръцки власти. В съответствие с изясненото дотук, да се говори, че един манастир е сръбски, руски или български е само условно, доколкото преобладаващото мнозинство монаси са от съответните държави. Доколкото разбрах, минимумът за поддържане на манастир е от 8 монаси, след което съответния манастир или скит се предава на други монашески общности. Такава опасност е имала и за Зографския манастир - според едни е можело да премине към Ватопед, други казват, че е щял да стане румънски, но това няма толкова голямо значение, колкото фактът, че българските монаси там са малко, както и в самата България. Което говори зле за духовния ни живот, за съжаление!

Друга от особеностите на Света Гора е, че не се допускат жени на тази територия. Гръцката държава е успяла да включи в договора за присъединяване към Европейската общност това условие и ограничението е действащо. В Европейския парламент спорадично се правят опити за отмяна на това ограничение, засега неуспешни. Нещо повече, в самата Гърция се говори за манастири във вътрешността на страната, където са издействали забрана за посещения от жени ... За поклонничките е предоставена възможност да обиколят Света Гора с кораб, което също не е за пропускане!

Освен административното ръководство Света Гора има и духовно управление. Двайсетте манастира управляват цялата територия, като всички останали скитове, килии, колиби и други се намират под тяхното управление и са зависими в определена степен, напр. отдават се под наем от съответния манастир на желаещия да ги обитава монах. Всеки манастир има игумен, който се избира от монашеското братство, а манастирският събор решава въпросите от духовен, стопански и административен характер. Двайсетте манастира се намират също така в единство помежду си. Съществува единно управително тяло - Свещения Кинотис, съставен от представители на двайсетте манастира, който действа като парламент и представлява законодателната власт. Той се оглавява от председател - „протос” (първи), а оттам и името на църквата, където се събират - Протата. Изпълнителен орган е Свещената Епистасия, съставен от четирима представители, които се сменят всяка година по установен ред, така че всеки манастир участва веднъж на 5 години в управлението на Света Гора. В духовно отношение Света Гора се намира под юрисдикцията на Вселенската патриаршия и на литургиите се поменава името на Вселенския патриарх с изключение на манастира Есфигмен, където братството, съставено от монаси-зилоти, не признава върховенството му.

Много може още да се пише и разказва за Света Гора - едно от светите места за православните християни, прекрасно и благословено място, с живо чувство за наситен духовен живот и усещане за близостта на нашия Господ Иисус Христос, славната наша Владичица и множеството християнски и светогорски светии.

Пресвета Богородице, спаси нас!

--------------------------------

Използвани са материали от следните източници:

„Кратка история на Зографския манастир”, 2007 г., статии от

www.pravoslavieto.coм и други източници от Интернет.

Снимките от Света Гора са от личен архив, с изключение на иконите, картата на Света Гора и тези с изрично посочено авторство!

Автор: Диян Крил