skip to main |
skip to sidebar
Отхапвам от чашата жълт кехлибар,до дъно се спускам в уханната жар.
Прецеждам звездите през погледа чер,
но целя се в нея - като смърт в офицер.
Трептящите вени шепнат прости,
атлазени пръсти зоват остани.
Вибрира покоят, звъни тишина -
приятелка моя със вкус на жена.
Потапям се още, и още веднъж,
главата ми пламва, в сърцето ми дъжд.
Дали да докосна ябълков цвят,
или пък от моста с краката назад...
Изчистените линии съдбовни,
Набързо се сборичкаха на куб.
Тя спъна се във тях и се опомни,
Но твърде късно - той беше вече тук.
Опита се да се спаси с наслада -
Опита с радост, с щастие дори.
Но той отхвърли всичко със досада
И към сърцето и се устреми.
Тогава си спомни, че може да моли,
че може да плаче, до смърт да скърби.
Безхитростно сълзите паднаха голи
И изворът тъмен във миг заискри.
Затворя ли очите си зелени,
препъвам се във ягодов рефрен.
Шампанското, безсрамно изпотено,
ме кани в ваната на бухналият ден.
Цветята морни, свещите червени,
разхвърляни по пода гласове,
причакват ме, и впиват се във мене,
за страстен блус - дори на колене.
Но аз го следвам - тежко и съдбовно,
уханието нейно всред цветя,
защото то ме води неотменно
на празника на нейната душа.
Принцесата отново между нас
със блясък пурпурен в очите идва.
Блестят зеници - черна е нащта
и празнични са всички мъченици!
Принцесата отново между нас!
Фанфарен звук и огънят полита.
Тръби небето в тая мрачина,
една над всички е с венец в косите.
Принцесата отново между нас!
От радост падат скръбните ни маски,
и свобода в душите ни се вля,
като нектар он нечии нежни ласки.
Принцесата отново между нас!
Принцеса днес - Кралица утре тя е!
Нанасяш удар,
после два отклона.
Задъхваш се,
избягваш, удряш пак.
Въжетата край тебе
бягат лудо,
над теб небе
от бяла светлина.
Навеждаш се,
парираш,
удрят, удряш,
отново танц и кръв,
и светлина.
Накрая гонг,
и сенките замръзват,
в очакване
на своята съдба.
