Отхапвам от чашата жълт кехлибар,
до дъно се спускам в уханната жар.
Прецеждам звездите през погледа чер,
но целя се в нея - като смърт в офицер.
Трептящите вени шепнат прости,
атлазени пръсти зоват остани.
Вибрира покоят, звъни тишина -
приятелка моя със вкус на жена.
Потапям се още, и още веднъж,
главата ми пламва, в сърцето ми дъжд.
Дали да докосна ябълков цвят,
или пък от моста с краката назад...
Няма коментари:
Публикуване на коментар