Картини, от някого писани,
Сияят изцяло за мен
И стихове, радости, скитане
Са пълни със вятър зелен.
Отдавна превзел е душата ми
Покой - напоен със любов.
Не ще се изправя насреща му,
Разбирам аз чудния зов!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар