skip to main |
skip to sidebar
Напълно отстранил от пътя,
Светът и егото си той,
Сам пали го и се потапя,
Във жежкия молитвен зной.
Щом тя, удари неразбрана –
Камбаната, сред пустошта,
Отдръпва залък от устата,
Оставя четки и пера.
И всичко друго мигом чезне,
Най-важното сега стои -
Във дивен разговор със Бога,
Душата да се услади.
Блаженство, потрес и наслада.
Екстаз струящ от вси страни –
Монашеска награда малка,
За подвизи, обети дни…
Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG
Синьо
От премного синьо
Просторът прималя
Плясъкът на гъска
В блатото се свря
Сипналата утрин
Свежест подари
На върха скалите
Слънце позлати
Легнала на плажа
Вълната се смири
С кехлибар дървото
Плодове смени
Безметежно тайнство
Красота роди
Непосилна радост
Дар за две очи
Стефан Стефанов
18.07.2009 GBBG
Реших със огъня среднощен
Душата ти да изгоря.
Знам твойто тяло ще я пази,
Като скалата стрък трева.
То първо ще се разтрепери,
Ще се извива в сто страни.
Ще завибрира като лудо
И цяло ще се изпоти.
Отличен бодигард – неистов,
Пазител на живот и смърт,
За нея е готов на още –
Чутовни подвизи и твърд.
Но после идва ред на нея –
Жадувам твоята душа.
Със хилядите шашки лава
Само за миг ще я взривя.
Не, няма никаква надежда,
Да ме остави тази власт.
Горя с червена безнадеждност
И паля вече твойта страст!
Въоръжен с болезнен крах
по границата надразумна,
придвижвам своя смъртен страх
на пръстите на смелост шумна.
Мечта е моят чист компас,
преекспонирано трагична.
Небето скупчено над нас
от ложа гледа безгранична.
Какъв процес незабравим!
Каква божествена държава!
Треперещ като херувим
вървя по лед от срам и слава.
Под пластове вечерен грим,
целта ми вече е открита -
усмивка, поглед, жест любим
това издаде де е скрита.
Прицелвам се, а тя се смей...
Нима игра със мен играе!?
По-страшен съм дори от змей,
но тя целува и нехае.
Със тежка клетва днес закле ме
премилостивото сърце.
Евангелието поднесе,
току пред моето лице.
Камата сложи най отгоре
и револверът натъкми.
Повдигна пурпурното чело
и ме погледна във очи.
Поиска безпощадни думи
със устните да промълвя.
В едно със него, до предела
на любовта, да изгоря!
