14 март, 2017

Не


Пепа Хубавата не бе просто хубава, тя бе една взриоопасна смес от хубост, палавост и малко лудост за катализатор /с други думи бе бая откачена/, тъй че когато бутилките от френското червено – Кордон негро, светлозелиникавата гръцка Керацуда и кехлибареният български Мискет, тържествено се преместиха от избата в коша за рециклиране, заедно с фоерверките и взривовете на конфетите, тя разбра, че е дошъл и нейният час.
Още с влизането в рустиковия салон на палацото, опитното ѝ гримирано око, забеляза безсрамно многото разноцветни балони с щампован на тях надпис, потвърждаващ празнуваното събитие. Цветните петна, горделиво опираха чела в тавана и предизвикателно рязвяваха дълги, почти до земята, галони с прикрепени на тях картички с пожелания към прещедрия домакин.
Някои от гостите искрено се забавляваха, четейки изобретателните текстове, а други, заети с дела къде, къде по-пищни, въоще не им обръщаха никакво внимание.
Но тия не минаваха на Пепа Хубавата. В палавата ѝ главица проблясна една от малкото оцелели химични формули - Не, едва не изкрещя от вълнение Пепата.
Вечерта бе перфектна, атмосферата невероятна, компанията възхитителна, домакинът ослепителен.
Но както обикновено става при такива събития с напредването на нощта, съветниците от бутилките неусетно разделиха компонията на отделни групички, членовете на които водеха оживени разговори помежду си и съвсем не се интересуваха от околните.
Сега, извика войнствено Пепа, хвана първия ѝ попаднал галон и енергично придърпа балона към себе си, сръчно го развърза и жадно изпразни цялото му съдържани във вече понаедрялата си гръд. Ефектът не закъсня. Пепа Хубавата се изстъпи посред  рустика, като прима при световна премиера в Ла Скала и запя с глас на неудържим  анимационен герой. Докато неволните слушатели се окопитят от чутото, Пепата, напомпи гърдите си с втора доза и продължи нелепото изпълнение.
Последва неописуема суматоха, всички вкупом се нахвърлиха върху горделивите барони т.е. балони и с непресторена наслада, безмилостно унищожаваха  надутото им самочувствие. Някои припяваха заедно с Пепата, други просто неистово крещяха, а трети съвсем надишани го обърнаха на откровени нецензурии.
Суматохата бе невероятна, данданията оглушителна, ефектът умопомрачителен и всичко това благодарение на съюза между газ по лек от въздуха и още по-лековата руса главица.
ПП
Пепа ли? Да, трябва да признаем, че няколко мъжки портфейла и две три дамски чанти не са реципрочната плата за това гениално изпълнение, но за нея бяха по-ценни аплодисментите на домакина.
Стефан Стефанов

14.03.2017 ГББГ 

16 февруари, 2017

У нас


У нас вся сила
У нас вся сила навсегда

У нас весь разум
У нас весь разум для ней

У нас вся воля
У нас вся воля для борьбы

У нас вся смелость
У нас вся смелость без конца

Ты только приди
На поле брани на коне

Ты только выйди
С обнаженным мечом во руке

Потом и знамя
Над нами расплескается крыльями

Потом и битва
Взорвет все серце кусками

В чутовном бою
Кровь будет река - океан

Где только вера
Спасает правда от тумана

Все мы знаем
Не будет милость от врага -

Одна победа
И тысячи сердец в одном

Стефан Стефанов

15.02.2017 ГББГ

08 февруари, 2017

До болка бяло



На бялото копринената риза
Се ментна от раздраното небе.

Засвири хоровод, изви се криза,
А времето заседна в матине.

Побърза да се скрие планината,
Гората и полето – съвестта…

С предчувствие за ледена позлата
Кесията развърза пролетта.

Стефан Стефанов

08.02.2017 ГББГ

28 януари, 2017

Виена


Дори да искам, пак не мога,
Виена, да я наредя
До купата ми със тревоги,
До кратера ми самота.

Тя друго място си хареса,
Имперско място при това
И като истинска принцеса
Го Белведере назова.

Дискретни багри подчертават
Величествените дела.
Ковчежниците строго пазят
Корони, спомени, сърца…

По Дунав носят се вълните
На валсове, карети, дни…
Кафе, сахер, гори виенски…
И малко приказки, нали!

А всичко туй пронизва мощно
Христово копие – съдба.
Загърнат в спомени среднощни
Виена слагам на дланта.

Стефан Стефанов

28.01.2017 ГББГ

06 ноември, 2016

Есенно


Децата събират есенна шума
И скачат във нея със смях.

Търкалят се, викат, заравят се цели
И щастие блика от тях.

Без никаква мисъл, напълно свободни,
Насладата пият в екстаз.

Парцалени топки оваляни в радост
Скачам във шумата с вас.

Стефан Стефанов

06.11.2016 ГББГ

03 октомври, 2016

Есен




Кръстосала крака на припек,
Развяваща пола-листа,
Нагазила всред старо жито
При мен е вече Есента.

Жадувам ласките й цветни
Със неочаквани петна.
Палитрата й прекокетна,
Превзема улици, сърца.

Какъв артист, със танци луди
От вятър, пепел и листа,
Спектакъл бурен ни представя
Във омагьосана гора.

Прежуря слънце на премала
И млечните мъгли пълзят.
Небето, иде му да плаче -
Росата вече е слана.

А дъждовете щом изсипят
Товара си върху снага,
Която тръпне ненаситна
И пие, пие радостта...

Ще тръгвам вече, тя ме чака,
Захвърлила пола-листа,
А голотата безсърдечна
Стопява се в нощта-мечта.

Стефан Стефанов

03.10.2016 ГББГ

16 септември, 2016

Втори учебен ден

            
     
      След втория учебен ден, седем годишната Габриела към родителите си.

- И не се притеснявайте, че ще закъснеете да ме вземете от училище, защото колкото по-късно дойдете, толкова по-умна ще ме вземете.

Подочул о. Стефан

16.09.2016 Габрово