Трева

Рошава трева

Със бисерна позлата

Следите прикри.

Стефан Стефанов

17.09.2013 GBBG

Листа

С пъстрите листа,
рисува весeл вятър
скръбна красота.

Стефан Стефанов
17.09.2013 GBBG

Далян

На Резово в Даляна да те срещна,

Закътан и потаен частен клуб.

Реката и морето са отсреща,

Гората крий го в незаконен кът.

Рибари само там го обитават

Със черни и солени старини.

Те пеят песни, чашите припяват

И спират се заслушани вълни.

На Резово в Даляна да ти срещна

С ръце въжета, възли самота

И мрежата си с кръпки, но гореща

Да метна гола върху лудостта.

Стефан Стефанов

15.09.2013 GBBG

Сянка

Изрязана с костура от чаршия

На сянката най-черната снага,

Протегна се изви прекрасна шия

Преструвайки се силом на дъга.

Там  гълъби, взривени на площада,

Избухнаха със хиляди крила,

Но тази бомба, безконтролно млада,

Превърна се в безбройни хвърчила.

А старците във двете кафенета

Допиваха горчилката живот.

Отдавна спрели личната вендета,

Поддържаха разклатения свод.

По долу малко, сладоледът ляга

Във чудото на детските хвалби.

Гълчавата по всички ъгли бяга -

Звънтящи думи, смях и веселби...

Чак най-накрая, най-прекрасни идват

По тъмното блестящите очи.

С преизобилна щедрост те разпръскват

Живот, наслада и безброй лъчи.

На лунна светлина тя пак е тука,

Но пуст е вече призрачният свят.

Играе си със покрива, с капчука...

Но няма вече нито капка цвят.

Единствено на влюбените пада

Притиснати на пейката в нощта.

Но те се сливат във една монада.

На кой му трябва сянка в любовта?

Стефан Стефанов

03.09.2013 GBBG

Контра покана

За всичко каня само по веднъж!

Затуй сама на масата си сядам,

Леглото ми отдавна е без мъж

И с безпризорни сълзи тежко падам!

Стефан Стефанов

01.09.2013 GBBG

Покана

За всичко каня само по веднъж!

Любов, вечеря... колко да отлагам?

Бъди спонтанен - времето задръж!

Със цяла Вечност май не разполагам!

Стелияна Стефанова – Стелли

30.08.2013 

Оптично светотатство

Полата й оптично светотатство

За миг превзе размирния площад.

Потрепна само и взриви богатство,

Събирано в безценния квадрат.

Изплашена на сянката снагата

Сама се скри в настръхналия хлад.

Полюшна се и в този миг тъгата

Пропя с възторжен истеричен лад.

Фонтани, кафенета и витрини

Се подредиха като на парад,

А статуите, същи монахини,

Загърбиха останалия град.

И слънцето и вятърът в единство

Извършиха прозрачния обряд.

Полата й развихрено моминство

Възнесе се в един по-хубав свят.

Стефан Стефанов

29.08.2013 GBBG