Потайна сочност

Притискам се, съгрявам се, треперя.

От щастие като листо трептя.

Дърветата нехайно си говорят.

Животът месен е с възкисел квас.

А мравките налазили гърба ми,

Разхождат се пияни от страха…

Потайна сочност ляга помежду ни.

Пропява времето с неравен глас.

Отварят се забравени прозорци.

Самотна птица рее се в екстаз.

Защо да търсим златни хоризонти?

Красиво чудо зрее вътре в нас.

Стефан Стефанов

07.01.2014 GBBG

Пенлив живот

Със чудно свойство слави се живота,

Че свършва ненадейно в таен час

И както дава с шепи пребогати,

Така и взема всичко пак от нас.

Запалва ни с дихания сърдечни,

Изпраща ни ухания, мечти,

Премилостив е с този, който търси,

Но вечността заключена държи.

Готов е да нахрани, да съгрее,

Да изяви най-скрития контраст

Със гласове омайни да ни пее,

Да разтрепери наш,та дива страст.

Готов е да разклати мрачината

Със чувства луди да срази света,

На нас готов е да дари награда,

Омайната река на любовта.

Но най-готов е в миг да се помине,

Да свърши безконтролно разпилян,

Шампанен гръм от оглушало вчера,

Без никакъв пенлив завой насам.

Стефан Стефанов

06.01.2014 GBBG

Дзисей

Да, мога да изпълня този полет.
Излитането скоро предстои.
Небето е в прозрачни сенокоси.
Двигателят като пчела жужи...
Прицелвам се - в очите ми сълзи.

Стефан Стефанов
30.12.2013 GBBG 

Трима

Те трима са, все така безполезни, от век на век:

манас, ахамкара и будхи.

Премахни ги и чит ще блесне пречисто,

окъпано в прем, сатя и ананда.

Стефан Стефанов

20.12.2913 GBBG

Дали

Серые надежды,
Серые погоды,
Серые печали.

Я увожу нежность,
Я увожу силу,
Я увожу дали.

Почему-то страшно,
Почему-то больно,
Почему не ждали?

Я берусь за стремя,
Я берусь за шею,
Я берусь за дали.

Нет их на исходы,
Нет их на уводы,
Нет их на вокзалы.

Я лечу на звезды,
Я лечу на небо,
Я лечу и вдали.

Стефан Стефанов
30.11.2013 GBBG

Бяло

Препуска бялото по меките извивки на снега.

Небесните кристали, мозайки ослепителни редят.

Невинност, е думата, която търси звук да се покаже,

Но няма сили да се пребори с безкрайната исихия на зимната печал.

От студ е царството на севера градено с векове.

И само полярната лисица знае в него как да изгнезди живота.

Какво върховно матине в мансардата наречена покой.

Предавам се, за да  си върна свободата!

Стефан Стефанов

28.11.2013 GBBG

Присмяло сей моме на яболче

по народна песен

Присмяло сей моме на яболче.

Присмяло сей то.

Ти си бело, бело и цървено,

Но сама на листо.

Я ме гледай како сум порасло.

Я ме гледай мо.

Че сум бело, бело и цървено,

По цялото снаго.

Дал да береш, дали да мирисаш,

Дал да гледаш мо?

Не ще свърша, няма да пунгисъм,

Я сум моме мо!

Стефан Стефанов

25.11.2013 GBBG