18 април, 2014

Мечи лапи


На мечи лапи лятото пристъпя.
Пчелите пеят мантри във захлас.
Огромен риск пое насъщно жито
И героично вдигна златен клас.

Помете вятърът безброй простори.
Уханен звън отрони камертон.
На жабата детето се кокори.
От истина кован е моят кон.

Бандерата плющи. Кръвта възстава.
Бедра извайват дюнести вълни.
Припадам тихо. Някой ме очаква.
Сълзите смели радост напои.

Стефан Стефанов

17.04.2014 GBBG

12 април, 2014

Раждане


Наскоро се родих и ми хареса!
Роди се ти и радостно крещях!!
Когато се родиха и децата,
Душата ми изпадна във екстаз!!!

Стефан Стефанов

11.04.2014 GBBG

05 април, 2014

Безхитростно




Наглед безхитростна партина
Предлага път в безкрайността.
Да тръгна ли, да си замина,
Да се изгубя в вечността…

Стефан Стефанов

05.04.2014 GBBG

31 март, 2014

Мечи лук


         Днес е 22 март – равноденствие, Първа пролет, ново начало, ново раждане и там каквото се сетите още.
         По това време в горите и полянките около Узана, левурдата превзема територии. Решавам да напълня раницата за приятели и любители на диво-оранжерийните продукти.
                Качвам се на Алфата и отпрашваме през гори и върхари по меки горски пътища. Тя е Q4 и не се дава лесно, но все пак не е Виетнамка, оставям я посред гората, пред една огромна яма пълна с кална вода и стръмни брегове със сериозна денивелация. Мятам раницата на гръб и продължавам по пътя. Знам точно къде отивам.
                Да де, но и тя знае! Пресни следи от мечи лапи изникнали от нищото, дълбоко и ясно отпечатани във влажната почва тичат пред мен.
                Ах тая ранобудница, изпреварила ме е. Забързвам крачки с надежда, че все още не е късно.
                Когато запъхтян и плувнал в пот стигам до плантацията с левурда виждам, че мечката вече се е настанила и е започнала угощението без мен. Седи си тя като човек, скубе с лапи околните леста и сладко си похапва.
                Без да губя никакво време, разтварям раницата и също с две ръце започвам да скубя и пъхам в нея виталната зелена свежест.
                Мечката ме видя и веднага разбра за какво иде реч. Изправи се и започна ожесточено да пасе, да скубе с лапи и да тъпче левурдата в устата си.
                Аз не се отказвам, скубя толкова бързо, колкото мога.
                Мечката от своя страна ускори темпото, с което до сега унищожаваше зелената магия, до непосилни за мен диви стойности.
                Сигурно от страни изглеждаме като забавен епизод от мултфилм: аз от единия край на поляната, тя от другия и постепенно се приближаваме до центъра й и един към друг.
                Нещата станаха сериозни, мечката не само, че не  перставаше да яде и непрекъснато ме следеше, но намери време да изреве и с това да ме предупреди, че вече губи търпение и сериозно се е замислила да ми даде един хубав мечешки урок по добри обноски.
                Разбирам отлично недвусмисленото й послание. Все пак съм само един градски натрапник, който се опитва да напазарува, без да си плати, от нейният див супермаркет и то мечи лук!
                Стефан Стефанов

                31.03.2014 GBBG

25 март, 2014

Голям смях



Умът ми се хвърли връз нея,
разкъса каквото можа...
Вселената дълго се смя!

Стефан Стефанов
25.03.2014 GBBG

24 март, 2014

Дрезина



На прелеза бе кацнала дрезината,
С червената си рокличка – любимата.

Стоеше кротко, тихо се усмехваше,
Фучеше с пара, после пак притихваше.

Така унесена в мечтания за бъдното.
Затънала като луна във тъмното,

Предчувстваше незнайните предели,
Със релсите примамливо поели.

И щом политна в дивите покои,
По мостове, в тунели, и завои,

Разтвори се душата й в безкрая
Във вятъра открила сладко рая!

Стефан Стефанов

18.03.2014 GBBG

19 март, 2014

Стъпало



Премести се забравено стъпало.
Почупиха се хиляди очи.
Началото започна да личи.

Стефан Стефанов

19.03.2014 GBBG