Стопен сняг

Мнителна е голата картина.

Подписите вече не чета.

Житото пресято е с доимък.

Няма вече питане в света.

Той играе с детска безподобност.

Крушата закичи се с листа.

Ветрените птици са поели…

Няма ги безкрайните места.

Правя утро, но не помня вчера.

Стига ми и кървава следа…

Стискам устни. Как тупти животът…

Кръв се лее и топи снега.

Стефан Стефанов

29.01.2015 GBBG

Клубни принцеси

Клубните им страсти се развихрят,

Танците не спират до зори,

Виното във вените се пени,

Туй не се купува със пари.

Все по-стилни, все по финни – дръзки,

Парещи като рояк искри,

Клубните принцеси се прегръщат

За да станат истински сестри.

Не забравят снимки да направят.

Дарове богати – бъднини…

А когато върнат се във къщи,

Греят като истински звезди!

Стефан Стефанов

23.01.2015 GBBG

Безспирно върша чудеса

Безспирно върша чудеса

Във детските очи загледан,

Където тича радостта,

А няма ни една победа.

Зеленият уханен рай,

Нали е детствен? Кой го гали?

Прелита падаща звезда

За да изпише „Няма рани”.

Аз ключове безброй даржах,

Но нямаше врати за всички,

Захвърлих ги в безкрайността,

А тя се смя като момичка.

Днес няма нужада да летя.

Дошло е време за почивка.

Завивам се със самота –

Светът във мене се натиска.

Стефан Стефанов

30.12.2014 GBBG

Добрини

Болката подканя ме да стена.

/Скромен съм, не искам да крещя./

Как ухае вред варено жито…

Щура мисъл пръска семена.

Спорна е на майстора ръката.

Пресмехулник хили се щастлив.

Как потта се спуска по снагата.

Апетитът винаги е див.

Бременна е с нанизи земята.

Раждането скоро предстои.

Все по-често хващам се издайно,

Че безгрижно върша добрини.

Стефан Стефанов

15.12.2014 GBBG

Разговор с Вярата

Щом към Вярата някой посегне,

Тя усмихва се с чиста душа.
-  Искаш с мен да си идеш във къщи?

Моля, ето, добре съм дошла!

За какво да говорим из пътя?

Може би, за чудесни неща,

Че назнайвам от малка и мога,

Да преместя дори планина.

То за друго, какво да говорим?

И какво ще зарадва света?

О, за обич, не ща и да споря,

Любовта ми е родна сестра!

Да, така е, семейство прекрасно.

Ний сме три предобри дъщери

И Надеждата - птиче неземно,

На отчаяно рамо стои.

Най-добре е и трите да влезем

Във покоя на твойта душа,

За да може след нас да пристъпи

Този, Който твори в светлина.

Стефан Стефанов

23.11.2014 GBBG

Клошарите

Клошарите, мойте приятели,

След тежкия ден са в запой.

Четат си „Бардо” и „Мечтатели”

И пийват от спиртния зной.

Усмихват се, пушат си бедствено,

С псувните поставят акцент

И някак по детски естествено,

Заспиват на мокър цимент.

Какво да ги правя? Обичам ги!

Подавам това, онова.

Разменямe фрази. Обличам ги.

В душите им дълго снова.

И там ги намирам, надеждите,

И верите в светлият ден.

И там ги намирам, любовите,

Към всички, дори и към мен!

Стефан Стефанов

20.11.2014 GBBG

Зиме

Пианото си дрънка нещо в хола.

/Защо е там, не мога да реша!/

А котаракът мой, Авитохола,

Падсмихва се. Какво ли пак греша?

Забавно е по зиме в мойта къща,

Камината неистово бумти,

Дърветата гърмят, искри разпръскват

По липсата на падащи звезди.

Студът навън сковал е всеки порив

На топлина, на влага, на въпрос.

Не мога с него, и не ща да споря,

Дори да искам – той е албинос.

Затуй въргалям се по пода, по дивана,

В леглото се пренасям най-подир…

Напълно съм размазан, и да стана,

Не се налага, аз съм командир.

Ах как тогава мързелува всичко

И мечият живот ми се живей…

Пианото запява, идва сойка

Да излети с поредният повей.

И всичко туй, зощото топлината,

Прегръща ме с горещите ръце

На влюбена жена, която мрака,

Превръща във червено кадифе.

Пианото все тъй си дрънка нещо

И котката ми непокорно спи,

Всред зимата иправям се горещо -

Какви прекрасни, безподобни дни!

Стефан Стефанов

18.11.2014 GBBG