17 март, 2017

Загадка


Стихотворение загадка - познайте заглавието

Със моята блестяща чистота на Вас безценно служа аз.
Но щом се хвърли сянка зла, на моят лик, възставам неотменно.
И всички знайте, че чрез полираната сребърна магия,
Властта ми се простира безпределно.
Напразно Вий забравяте, все повече, от ден на ден,
Че видимият ми величествен разкош не ще изчезне никога безследно.

Стефан Стефанов

17.03.2017 ГББГ

Свободен превод на текст на гърба на полирано метално китайско огледало от 18 в.

14 март, 2017

Не


Пепа Хубавата не бе просто хубава, тя бе една взриоопасна смес от хубост, палавост и малко лудост за катализатор /с други думи бе бая откачена/, тъй че когато бутилките от френското червено – Кордон негро, светлозелиникавата гръцка Керацуда и кехлибареният български Мискет, тържествено се преместиха от избата в коша за рециклиране, заедно с фоерверките и взривовете на конфетите, тя разбра, че е дошъл и нейният час.
Още с влизането в рустиковия салон на палацото, опитното ѝ гримирано око, забеляза безсрамно многото разноцветни балони с щампован на тях надпис, потвърждаващ празнуваното събитие. Цветните петна, горделиво опираха чела в тавана и предизвикателно рязвяваха дълги, почти до земята, галони с прикрепени на тях картички с пожелания към прещедрия домакин.
Някои от гостите искрено се забавляваха, четейки изобретателните текстове, а други, заети с дела къде, къде по-пищни, въоще не им обръщаха никакво внимание.
Но тия не минаваха на Пепа Хубавата. В палавата ѝ главица проблясна една от малкото оцелели химични формули - Не, едва не изкрещя от вълнение Пепата.
Вечерта бе перфектна, атмосферата невероятна, компанията възхитителна, домакинът ослепителен.
Но както обикновено става при такива събития с напредването на нощта, съветниците от бутилките неусетно разделиха компонията на отделни групички, членовете на които водеха оживени разговори помежду си и съвсем не се интересуваха от околните.
Сега, извика войнствено Пепа, хвана първия ѝ попаднал галон и енергично придърпа балона към себе си, сръчно го развърза и жадно изпразни цялото му съдържани във вече понаедрялата си гръд. Ефектът не закъсня. Пепа Хубавата се изстъпи посред  рустика, като прима при световна премиера в Ла Скала и запя с глас на неудържим  анимационен герой. Докато неволните слушатели се окопитят от чутото, Пепата, напомпи гърдите си с втора доза и продължи нелепото изпълнение.
Последва неописуема суматоха, всички вкупом се нахвърлиха върху горделивите барони т.е. балони и с непресторена наслада, безмилостно унищожаваха  надутото им самочувствие. Някои припяваха заедно с Пепата, други просто неистово крещяха, а трети съвсем надишани го обърнаха на откровени нецензурии.
Суматохата бе невероятна, данданията оглушителна, ефектът умопомрачителен и всичко това благодарение на съюза между газ по лек от въздуха и още по-лековата руса главица.
ПП
Пепа ли? Да, трябва да признаем, че няколко мъжки портфейла и две три дамски чанти не са реципрочната плата за това гениално изпълнение, но за нея бяха по-ценни аплодисментите на домакина.
Стефан Стефанов

14.03.2017 ГББГ 

16 февруари, 2017

У нас


У нас вся сила
У нас вся сила навсегда

У нас весь разум
У нас весь разум для ней

У нас вся воля
У нас вся воля для борьбы

У нас вся смелость
У нас вся смелость без конца

Ты только приди
На поле брани на коне

Ты только выйди
С обнаженным мечом во руке

Потом и знамя
Над нами расплескается крыльями

Потом и битва
Взорвет все серце кусками

В чутовном бою
Кровь будет река - океан

Где только вера
Спасает правда от тумана

Все мы знаем
Не будет милость от врага -

Одна победа
И тысячи сердец в одном

Стефан Стефанов

15.02.2017 ГББГ

08 февруари, 2017

До болка бяло



На бялото копринената риза
Се ментна от раздраното небе.

Засвири хоровод, изви се криза,
А времето заседна в матине.

Побърза да се скрие планината,
Гората и полето – съвестта…

С предчувствие за ледена позлата
Кесията развърза пролетта.

Стефан Стефанов

08.02.2017 ГББГ

28 януари, 2017

Виена


Дори да искам, пак не мога,
Виена, да я наредя
До купата ми със тревоги,
До кратера ми самота.

Тя друго място си хареса,
Имперско място при това
И като истинска принцеса
Го Белведере назова.

Дискретни багри подчертават
Величествените дела.
Ковчежниците строго пазят
Корони, спомени, сърца…

По Дунав носят се вълните
На валсове, карети, дни…
Кафе, сахер, гори виенски…
И малко приказки, нали!

А всичко туй пронизва мощно
Христово копие – съдба.
Загърнат в спомени среднощни
Виена слагам на дланта.

Стефан Стефанов

28.01.2017 ГББГ

06 ноември, 2016

Есенно


Децата събират есенна шума
И скачат във нея със смях.

Търкалят се, викат, заравят се цели
И щастие блика от тях.

Без никаква мисъл, напълно свободни,
Насладата пият в екстаз.

Парцалени топки оваляни в радост
Скачам във шумата с вас.

Стефан Стефанов

06.11.2016 ГББГ

03 октомври, 2016

Есен




Кръстосала крака на припек,
Развяваща пола-листа,
Нагазила всред старо жито
При мен е вече Есента.

Жадувам ласките й цветни
Със неочаквани петна.
Палитрата й прекокетна,
Превзема улици, сърца.

Какъв артист, със танци луди
От вятър, пепел и листа,
Спектакъл бурен ни представя
Във омагьосана гора.

Прежуря слънце на премала
И млечните мъгли пълзят.
Небето, иде му да плаче -
Росата вече е слана.

А дъждовете щом изсипят
Товара си върху снага,
Която тръпне ненаситна
И пие, пие радостта...

Ще тръгвам вече, тя ме чака,
Захвърлила пола-листа,
А голотата безсърдечна
Стопява се в нощта-мечта.

Стефан Стефанов

03.10.2016 ГББГ