Изгубен
съм във твоите очи,
Които
стават от зелени сини,
Но
истината все пак си личи,
Те
черни са, същински две маслини.
Заплетен
съм във твоите коси,
Като
във черно жито съм нагазил
И няма
кой от там да ме спаси,
Самият
аз не съм си се опази.
И кожата
ти черна е, - прости!
Походката,
гласът ти във добавка…
Но
аз душата гледам и уви,
Тя
цялата е бяла незабравка!
Стефан Стефанов
26.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Да
си поет е незаконно!
Защото
това е божествено.
А
няма човешки закон,
Който
може да обеме Божеството.
Стефан Стефанов
24.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Голямо
сърце, преразкошно,
Обичащо
целият свят
От
тебе блика възхита,
Щастие,
нежност и смях,
Прииждащи,
сякаш са буря
В очите
на звезден моряк.
Не
спирай, не спирай да биеш.
Камбаната,
май че съм аз!
Стефан Стефанов
22.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Толкова
страстен и толкова мил,
Бе
претендентът във вторник.
Нямаше
в блатото друг крокодил
С гордото
име любовник.
Явно,
такъв си се бе той родил:
Галантен,
чаровен и модник.
Жалко,
че в сряда, някой решил
Със чанта да смай благородник.
Стефан Стефанов
22.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Цялата
круша е пълна с звезди,
Зер,
не напразно се пъне
Да
ги достигне тез висини
И
с радост във тях да потъне.
Тя
наспорила е толкова плод,
Колкото
може да има,
Само
безкрайният, нощният свод,
Без
облак, мъгла или зима.
Моя
любима, грей във нощта
В нея
си приказна фея,
А през
деня – голи, голи стъбла –
Есен
е, сърди се на нея!
Стефан Стефанов
21.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Прохладни
думи във късна есен
Вещаят
бавна раздяла със теб.
Все
още слънцето съгряващо свети,
Но
зимата стигна до твойто сърце.
Стефан Стефанов
21.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
По
обед слънцето приятно гали,
Но
сутрин хапе ситната слана.
Далеч
е зимата, през цели сто дувари,
Но от въздушните ѝ целувки настръхва ми гърба.
Стефан Стефанов
21.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
