30 ноември, 2021

Студено съвършенство



Градината ми в бяло се облече

И бели пеперуди в рой над нея

Завихриха невиждано хоро.

Тя, Зимата, кристалната ми фея!,

Покани ме на бяло тържество –

Изваяно от студ съвършенство.

 

Стефан Стефанов

30.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

26 ноември, 2021

Самотата - върховна любовница

 


Самотата е мойта любовница,

Тя е мойта любима жена

С нея гледам дълго звездите си,

С нея стихове тихо чета.

 

Тя прошарва по малко косите ми

И душата избелва с ръка,

Как прекрасно мълчим и не питаме:

Накъде и защо – докога?!

 

Стефан Стефанов

26.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Незабравка


 


Изгубен съм във твоите очи,

Които стават от зелени сини,

Но истината все пак си личи,

Те черни са, същински две маслини.

 

Заплетен съм във твоите коси,

Като във черно жито съм нагазил

И няма кой от там да ме спаси,

Самият аз не съм си се опази.

 

И кожата ти черна е, - прости!

Походката, гласът ти във добавка…

Но аз душата гледам и уви,

Тя цялата е бяла незабравка!

 

Стефан Стефанов

26.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

24 ноември, 2021

Незаконно

 


Да си поет е незаконно!

Защото това е божествено.

А няма човешки закон,

Който може да обеме Божеството.

 

Стефан Стефанов

24.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

22 ноември, 2021

Бий камбаната

 


Голямо сърце, преразкошно,

Обичащо целият свят

От тебе блика възхита,

Щастие, нежност и смях,

Прииждащи, сякаш са буря

В очите на звезден моряк.

Не спирай, не спирай да биеш.

Камбаната, май че съм аз!

 

Стефан Стефанов

22.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Моден

 

Толкова страстен и толкова мил,

Бе претендентът във вторник.

Нямаше в блатото друг крокодил

С гордото име любовник.

 

Явно, такъв си се бе той родил:

Галантен, чаровен и модник.

Жалко, че в сряда, някой решил

Със чанта да смай благородник.

 

Стефан Стефанов

22.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

21 ноември, 2021

Звездна круша



Цялата круша е пълна с звезди,

Зер, не напразно се пъне

Да ги достигне тез висини

И с радост във тях да потъне.

 

Тя наспорила е толкова плод,

Колкото може да има,

Само безкрайният, нощният свод,

Без облак, мъгла или зима.

 

Моя любима, грей във нощта

В нея си приказна фея,

А през деня – голи, голи стъбла –

Есен е, сърди се на нея!

 

Стефан Стефанов

21.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito