Размърлила сей Милена,
раздърлила се е,
дето оди, дето стъпя
все не е за нее.
Пощурява цяло село –
все върви и пее.
Дето чешма, дето бунар,
те ти я и нее.
Вси момци се изпокриха –
хвана ги съклетя,
че не знаят, че не видят
де ѝ е секретя.
А мома е тя прилична –
малко вироглава.
И на снага най-е лична,
истинска тояга.
А бре село, а бре момци,
я я узъптете, -
не се трае, не се стиска,
най я замърлете!
Автор: Народният гений
27.05.2025 нейде си
из габровско
Колко дълго се вглеждам във теб,
та не мога да видя напред,
от лицето стоящо пред мен,
нито цвят, нито вкус, нито свет.
Не допускай да дойде зората –
тя краде неусетно от теб
твойта нощна магична позлата,
твойто пенесто черно море.
А когато това ни се случи
и засвирят във нас ветрове,
превърни се във птица красива
и лети, и лети с векове.
Аз ще пея познатата песен
на върха на самотния свят
за да знае вселената дива: -
само с тебе съм звездно богат.
Не се връщай, ще дойда при тебе,
без въпроси къде и кога?
В твойта нежност изчезват години.
Твойте ласки творят чудеса.
Още има в сърцето ми сила.
Още има в душата ми плам.
За любов съм роден и любима
и за тях се
превръщам във храм.
Стефан Стефанов
26.05.2025 Габрово
Буква след буква,
куплет след куплет,
тъй се изписват
сонет след сонет.
Низ огърлици
от бисер слова,
даряват жаднели
за жива вода.
Те са и манна,
дарена на нас
от братя чутовни
със свят ипостас!
Стефан Стефанов
24.05.2025 Габрово
Мълчанието не е тишина
и тишината не е мълчание,
но само благодарение на тях
можеш да чуеш своя истински глас.
Стефан Стефанов
20.05.2025 Чавей
Обичам вятърно момиче,
косите ѝ са все на път,
Тя нито ходи, нито тича –
лети, като за първи път.
Не мога да изкажа с думи
прекрасната и благодат,
изливаща се върху мене,
като дъждовен водопад.
И няма изгледи да свърши
това любовно матине,
докато има вятър в нея,
а в мен, хвърчилено сърце!
Стефан Стефанов
15.05.2025 Габрово
