Сълзи

Изтънченият ръб на светлината

Пространството придърпа подръка.

Кръстосаха се мигом небесата

И топлина по пътя се разля.

Горещо, тъмно, влажно и блажено,

Животодайно място без лъчи.

Събират се отвсякъде простори,

Но истината тихичко мълчи.

Понякога на римите прибоя

Заливат ме със пенести вълни.

Задъхан съм и дълго време бродя

По плодестите пурпурни води.

Но как я помня, шеметна и страстна,

Гореща и готова за възторг,

Престъпно млада, дивна и опасна,

Незнайно - моя, ложе и чертог.

По тънкият й ръб на светлината

Прокрадна се на щастие небе…

Какви очи! Какви безкрайни клетки,

Препълнени със сълзи на дете!

Стефан Стефанов

04.03.2014 GBBG