До сега не бях се замислял, но и това стана.
Осъзнах, че котката ми пикае безцеремонно и безсанкционно из двора ми.
Котко, защо го правиш? – отправих ѝ строго запитване аз.
Защото съм зелена. – каза тя през мустаци: а ние зелените
сме за екологията. Защото какво сме ние котките без екология? – запита тя сама
себе си, и сама си отговори: едното голямо нищо.
Това ме порази. Наистина котката ми беше зелена и екологично
радикално настроена. Взех твърдо решение да последвам примера ѝ, и започнах гол
да пикая из двора си. По някое време комшиите ме забелязаха и се разврякаха, че
съм пикаел из двора си гол, и съм смущавал, и нарушавал патриархалния селски бит.
Отговорих им, че съм зелен еко активист, но те веднага ме
парираха с очевидното изобличение, че въобще не съм зелен, а само космат. Бяха
прави. За да оправя нещата си купих зелен камуфлажен костюм за пикаене из
двора, е и за нелегално рязане на дърва в гората, но главното беше пикаенето –
зер, екологията на първо място, а чак после рязането на дървета.
Комшиите ми се примириха, защото и те си пикаеха из
дворовете и режеха нелегално дърва, и то доста отдавна.
В заключение мога с гордост да заявя, че нашето село, от
изостанало пасторално такова, се превърна в супернапредничавозеленоекологично.
А гората ли? Какво да ви кажа, намалява, но забележете - бая екологично!
Стефан Стефанов
Чавей 18.03.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар