Мисленето е занимание, с което невежите успешно се самозаблуждават.
Стефан Стефанов
06.07.2025 Чавей
изкуство
Тя отново си тръгна
без да каже: прости.
Няма капчица сълзи
във зелени очи.
Аз не мога да дишам
и умирам сега...
Тя е смях, тя е радост,
а без нея - тъга.
Все така преживявам
пак, до следния път,
в който сладколюбовен
ще е с мене светът.
Стефан Стефанов
06.07.2025 Чавей
А Лила - приказна игра...
И само Карма, мълчаливо,
мами ме: Ела! Ела!...
Стефан Стефанов
30.06.2025 Чавей - Синьото око
Лятна буря: гръм, вода,
облаци безчет - тълпа.
Дъжделивата война
се превръща в пелена.
Причернялото небе
ни пречиства без да спре.
Лятна буря – благодат…
Свят на радости богат!
Стефан Стефанов
28.06.2025 Габрово
Огромният кошер, наречен липа,
жужи, чак отлита, с щастливи крила.
Лепкава течност се лее навред,
пчелите не смогват на тежкия мед.
Сладост прониква, през мене тече,
радвай се нея, старо момче.
Стефан Стефанов
22.06.2025 Чавей
Той беше толкова
зает всеки ден, че не му оставаше време да помисли, че нищо не прави.
Граф Лев
Николаевич „Война и Мир“ 2 т
Дами и господа, братя и сестри, мнозина от Вас ме питат: на какво основание давам такива пищни коментари на музикални теми? Разбира се ще отговоря веднага и то подробно.
Мои преподаватели в Духовната академия бяха: многообдареният, с музикален талант, Патриарх Неофит и дваж по-обдареният с такъв, негов брат, Маестро Димитър Димитров /и двамата вече небожители/.
Патриархът, тогава още архимандрит, ми преподаваше по "Източно църковно пение", а Митко Димитров по "Западна музика". И двамата ми пишехо твърдо 6 по теория и още по-твърдо 2 по практика. Сумарно това прави 8 делено на две - средна оценка 4, което си е направо отличен резултат за човек с "повредена евстахиева тръба", както се изразяваше за мен архимандрит Лавретий, един друг неоспорим музикален феномен с глас като йерихонска тръба. И това през всичките 5 години и 10 семестъра учение. От което следва, че моята квалификация в тази област е проверена, че и надпроверена.
Освен това аз, пиша текстове на песни и музика към тях, и като един истински бард ги ѝ изпълнявам, и то в съзвучие с православния канон - акапелно, както се полага на един истински протопсалт.
Такива ми ти рецепти от моята музикалната кухня.
Така, че пейте блятя и сестри, пейте дами и господа, пейте!
Прот. Стефан Стефанов
15.06.2025 Чавей - Палацото
Превъзнасянето на детството е явен признак на инфантилизъм. Поради каква
причина безпомощното състояние и пълната зависимост са на такава почит е въпрос
с твърде неутешителен отговор.
Но въпреки това в света на духа има една блестящонеотразима техника, която
е вдъхновена именно от него - детството и тази техника са нарича „Новороден“.
Характерното за тази техника е, че всеки ден се започва като новороден, а
именно с чисто съзнание, без каквито и да било замърсявания от прежния. Само за
пример: ако прежния ден някой се е държал с вас грубо, жестоко, неподобаващо то
на следващия, Вие вече не помните това и пристъпвате към този човек с абсолютно
чисто съзнание, без никакво предубеждение. Тоест, Вие давате шанс на себе си,
на него и на вселената да се поправят. Самата прелест.
Честит ден на детето скъпи деца!
Стефан Стефанов
01.06.2025 Габрово
Размърлила сей Милена,
раздърлила се е,
дето оди, дето стъпя
все не е за нее.
Пощурява цяло село –
все върви и пее.
Дето чешма, дето бунар,
те ти я и нее.
Вси момци се изпокриха –
хвана ги съклетя,
че не знаят, че не видят
де ѝ е секретя.
А мома е тя прилична –
малко вироглава.
И на снага най-е лична,
истинска тояга.
А бре село, а бре момци,
я я узъптете, -
не се трае, не се стиска,
най я замърлете!
Автор: Народният гений
27.05.2025 нейде си
из габровско
Колко дълго се вглеждам във теб,
та не мога да видя напред,
от лицето стоящо пред мен,
нито цвят, нито вкус, нито свет.
Не допускай да дойде зората –
тя краде неусетно от теб
твойта нощна магична позлата,
твойто пенесто черно море.
А когато това ни се случи
и засвирят във нас ветрове,
превърни се във птица красива
и лети, и лети с векове.
Аз ще пея познатата песен
на върха на самотния свят
за да знае вселената дива: -
само с тебе съм звездно богат.
Не се връщай, ще дойда при тебе,
без въпроси къде и кога?
В твойта нежност изчезват години.
Твойте ласки творят чудеса.
Още има в сърцето ми сила.
Още има в душата ми плам.
За любов съм роден и любима
и за тях се
превръщам във храм.
Стефан Стефанов
26.05.2025 Габрово
Буква след буква,
куплет след куплет,
тъй се изписват
сонет след сонет.
Низ огърлици
от бисер слова,
даряват жаднели
за жива вода.
Те са и манна,
дарена на нас
от братя чутовни
със свят ипостас!
Стефан Стефанов
24.05.2025 Габрово
Мълчанието не е тишина
и тишината не е мълчание,
но само благодарение на тях
можеш да чуеш своя истински глас.
Стефан Стефанов
20.05.2025 Чавей
На Милена
Обичам вятърно момиче,
косите ѝ са все на път,
Тя нито ходи, нито тича –
лети, като за първи път.
Не мога да изкажа с думи
прекрасната и благодат,
изливаща се върху мене,
като дъждовен водопад.
И няма изгледи да свърши
това любовно матине,
докато има вятър в нея,
а в мен, хвърчилено сърце!
Стефан Стефанов
15.05.2025 Габрово
Платното но Любовта се тъче от двама.
Мъжът плъзва совалката към жената,
а тя от своя страна му я връща по същия начин
и така нишка след нишка, цвят след цвят, фигура след фигура платното добива неизказано прекрасен любовен вид.
Ако обаче единият от двамата не върне совалката на
взаимодействието,
совалката на разбирателството,
совалката на нежността,
совалката на вниманието,
совалката на желанието
то тогава, платното на Любовта остава недотъкано,
остава недовършено,
остава обезсмислено.
Тъчете момичета и момчета.
Тъчете заедно платното на непрекъсващата любовна история.
Тъчете самия живот и той ще ви се отплати с прекрасност.
Стефан Стефанов
14.05.2025 Габрово
Трактора паля,
кося си трева.
Косът след мене
върти ми глава.
Той проверява,
бързо, без свян,
как сам се справил,
нали съм пиян.
Може би нямам
птичи мечти,
но косът направо
ми вади очи.
Включвам на трета,
бърза при туй,
тракторът скача,
а де го онуй?
Косът се пули
със кръгли очи,
но как е ядосан
от тук му личи.
И тъй из ливада
откос след откос,
пием и пеем,
аз, трактор и кос.
Стефан Стефанов
10.05.2025 Чавей ливадата
Тази нощ е дълга
мандала без струни,
няма сладки мантри
и страстни думи.
Закъсняла птица
в нестроен полет,
угасена искра
във мокър поглед.
На къде си тръгнал -
дори не попита -
изпотъпка всичко
със бели копита.
Тя нощта е дълга
и пълна с наслади...
Не заспивай само -
пали всички клади!
Стефан Стефанов
07.05.2025 Чавей
Луничава Вселена
с детско кръгло лице
се обърна към мене
и ми каза: Добре,
ще играя със тебе
тази смешна игра –
запаси се със много
смях и чиста вода.
Тя играта не почва
и не свършва със нас,
за наслада е тука,
за наслада за нас.
Може би ще играем
хванати за ръце,
или птици неземни
във безкрайно небе?
Както ѝ да пристъпим
във вълшебния свят,
аз ще бъда Прекрасна,
а ти с радост богат!
Стефан Стефанов
18.04.2025 Габрово
Оловото сърцето ми избра,
било му топло там и по-удобно.
Намести се в сърдечната среда,
като куршум на място лобно.
Но щом кръвта ми зверски закипя,
разтече се отровният метал.
А аз все тъй свободно си летя
с крила ковани вещо от витал!
Стефан Стефанов
18.04.2025 Чавей
Искрящи малки кристали.
Студени сини искри.
Мистични звездни фрактали.
Неогасими зари.
Там в океана от прана
плискат се мощни вълни,
вихрови стълбове пяна
превръщат се в луди реки.
Спри да сънуваш наяве!
Събуждай се вече дете!
Ти всичко си, няма прояви
и Атман, и Брахман, и те…
Стефан Стефанов
11.04.2025 Чавей
Снегът цъфти, чувам растежа.
На вън вали, хвърля се мрежа.
С бяла ръка някой ме гали,
а там зад рида - парцалени хали.
Пролет е знам, той също го знае,
но сластно вали и явно нехае…
Стефан Стефанов
07.04.2025 Габрово
Я
стану твоим ангелом,
отрада
и судьба.
Я стану твоим ангелом,
не раз, а на всегда.
Я стану твоим ангелом,
безсмертная душа.
Я
стану твоим ангелом,
но
жить со мной
нельзя.
Вселенны могут стинутся,
Степан Степанович
28.03.2025 Чавей, палацо сплендидо
Ma perché, ogni donna, donna splendida
rende bella la tua anima!?
Le stelle brillano,
e il sole viene senza le sue ombre.
Sempre più occhi
e baci sulle labbra ancora.
Sempre più felicità,
sempre più piacere,
stai scomparendo sempre di più nell'amore.
E solo lei è da biasimare per questo -
una donna, donna magnifica!
Но защо, всяка великолепна жена
прави душата ти хубава!?
Греят
звезди,
а
слънцето идва без сенките си.
Все
повече очи
и
целувки по устните повече.
Все
повече щастие,
все
по-голяма наслада,
все
повече изчезваш в любовта.
И за това е виновна само тя -
една
великолепна жена!
Steffano
27.03.2025 Gabrovo