Всеки го можe

 Животът не иска, нито пък може,

той просто дарен е и всеки го може!

Бележки извън полето

Не признава живота страници бели,

черно мастило, новини пожълтели.

Той диша свободно, пулсира неспирно

и смее се гръмко на командата "Мирно"!

Прешарен и пъстър, прехубав красавец,

накичил главата си с китка от здравец.

Бъди му приятел в игрите му диви

и не забравяй, бъдете щастливи!

Стефан Стефанов

13.12.2025 Чавей - Палаццото 

Беру

 

Не жди меня, судьба моя,

я сам спешу к тебе,

ты мой подарок с небеса

и я беру тебя!

 

Стефан Стефанов

07.12.2025 Габрово

Студен джаз

 

Не пиша вече, само се подписвам,

а стиховете пише някой друг,

все повече приличат те на песни,

написани за: вятър, мрак и студ.

Това е някак си дори забавно –

пронизващ студ и ослепяващ мрак,

пригласят на безумното сопрано

и то го правят в безподобен лад!

Но песните наистина ги бива,

те някак си повдигат ми духа,

безбашни бури, сняг на поразия,

а във душата светлини струят.

Все по-често се хващам, че бродя

из ливадата в зимната нощ,

а краката ми боси не ходят,

а летят, на къде, без въпрос.

 

Стефан Стефанов

04.12.2025 Габрово

Напиване

 

 

Дали ще помогне, че има небе,

че има земя, че има море?

Съмнявам се много, че техният зов

е пълен със смисъл, без капка любов.

А тя е във Тебе – плоди и твори,

напивам я страстно и всичко искри!

 

Стефан Стефанов

27.11.2025 Габрово

На майка ми

 

С цялата ми любов!

 

Отслабва пулсът на живота

и майка ми като дете

очаква своята голгота,

сълзите питат: накъде?

 

Любов е туй, което мога

да дам на старата жена.

Прости сина си и към Бога

да литне твоята душа!

 

Стефан Стефанов

Не спазвай

 

Процесите безсмислено протичат,

лишени от любов и благодат.

Безброй вселени бавно се обричат

на стихнал вик в космичен съркофаг.

Излез от Мая, Джнана ще помогне,

не спазвай Карма, тя ѝ е сестра,

помни, че Лила си играе с тебе,

на най-жестоката, авидийна игра!

 

Стефан Стефанов

27.11.2025 Габрово

Облачно цунами

 

Неистовата мощ

на облачно цунами,

помете сутринта

и изгревът не стана.

 

Свирепи ветрове

разкъсаха простора

и гордото небе

отстъпи без да спори.

 

Водата бе стена

от водопади мощни

и никаква душа,

а бе така разкошно!

 

Стефан Стефанов

26.11.2025 Габрово

Среднощен

 

Среднощен блус.

Ленива тишината

пропусна такт

във песента позната.

А тя, Любов,

се стели сред акорди.

Съдби рисуват

нотите притворни.

И пак тъга

и радост

си играят –

деца от пясък

чувствата ни ваят.

Той, блусът е,

за двама,

ти го знаеш,

но пак си сам –

щрабасът тихо лае.

 

Стефан Стефанов

19.11.2025 Габрово

Събуждай се вече

 

 

Смъртта, е другият вкус на живота –

наслади се - душа.

Тя, освобождава, не дава посока –

разпилей я, не ти трябва това.

Премини през живота щастливо –

изчезни във смъртта.

Ти си Той, няма понятна причина –

събуди се сега!

 

Стефан Стефанов

13.11.2025 Габрово

Шега

 

Разсипани миди

без бисер следа,

някакъв вятър

почти без крила,

вълнички без гребен,

река без вода,

женички без нищо,

безцветна дъга,

думи без смисъл,

каква пустота! –

Някой си прави

със мене шега.

 

Стефан Стефанов

12.11.2025 Габрово

Уиски блус

 

Уиски за Бога,

уиски налей -

студено от тебе

вее ли вей.

Душата простина,

със скреж се покри,

безлюбната пустош

сковава мечти.

Зад триста парсека

и прах не лети,

усещам по кожата

космични следи.

Уиски за Бога,

уиски налей,

или ме целувай,

замръзвам –

недей,

да бъдеш студена,

ти само посмей

да стоплиш с дъха си

вакуума в мен.

Не ще да се боря –

искам във плен.

 

Не искам уиски,

а цялата теб –

в безчислени искри

на огнен вертеп.

 

Стефан Стефанов

10.11.2025

Габрово

Тебе те няма

 

Тебе те няма,

сянката вие снага,

иска да бъде,

като тебе перфектна жена.

Но тебе те няма,

Слънцето първо разбра –

всичко друго е сянка,

само ти си звездата в нощта.

Но тебе те няма!

 

Стефан Стефанов

10.11.2025 Габрово

Оглушителна тишина

 

Оглушителната тишина след бурята се сипна,

приседна тихо на ръба - безмълвно се усмихна.

Неопетненото небе отърси късни капки,

дъга изви, та даже две, премрежени и гладки.

Ни полъх вятър, ни следа от суетни прашинки -

една кристална тишина и приказни картинки.

Стефан Стефанов

31.10.2025 Чавей - Палацото

Прозрачност

 

Прозрачността съвсем не е причина

за хрупкавост на чаши от кристал.

По тънак лед се плъзга небосвода,

прозрачен лед, до космоса възстал.

Във него леденеят всички сенки

и само светлината го топи.

Прозрачността - невидимото свято,

прокрадва се във твоите очи!

Стефан Стефанов

24.10.2025 Чавей - Палацото

В света на светлината

 

В света на светлината няма сенки,

душата ми наглежда този край.

Какъв разкош открива се пред нея,

когато се стопи в прозрачността.

Там нищо не изчезва, а живее

по най-изчистените, меки ладове,

в хармония преливащо - сияе,

а няма ни лице ни колие.

Неописуемо като сакрално тайнство,

невероятно като дъх незрим,

в това небесно, безподобно царство,

душата ми предъбва в пълен мир.

Стефан Стефанов

23.10.2025 Чавей - Палацото 

Цунамиране

 

Поради каква причина

действаш ти като машина?

 

Хей човече, я се спри

и сърцето потърси.

 

И тогава под дъгата,

ще започне веселбата.

 

Не, че някой го е грижа,

че от утре си на хижа.

 

Но какъв купон е там:

дъжд и кал без макадам.

 

Важното, че на Балкана

ти си с лудата Стояна!

 

Там мъглата крие всички

бръмбарчета и тревички.

 

Преходите са за смели.

Облаците пък кадели.

 

Планината пазва има,

както твоята любима.

 

Приласкан от двете дами

не заспивай без цунами!

 

17.10.2025

ГББГ

Напасване

 

    Отдавна достигнах: опит, възраст и точка на ненъзврат, след които земните жени вече не представляваха интерес за мен. Затова отправих взор към звездите, с други думи към извънземните жени. Но преди да се впусна в това ново междувидово любовно приключение, потърсих автентична информация по интересуващият ме въпрос от надеждни източници, имали вземане даване с гореспоменатите и ето какво ми разказаха момчетата, почти точ в точ. Поради тази причина и разказът е от първо лице.

    Като млад, но много перспективен, земен командир, бях пратен с дипломотическа мисия на сборната планета на федерацият, за да заздравя връзките на земята с другите видове, членуващи в нея.

    В моя чест, зер идва прославеният землянин, бе даден прием на много високо ниво, на който присъстваха не само делегатите на другите раси, но дори самият император на въпросната междугалактическа федерация, съпругата му, Нейно Всесияйно Величество ипрератрица Ми трета и дъщеря им Силикон първа, наричана галено Си.

    След като мина официалната протоколна част с приветствените речи и подаръцте, започна и неформалното общуване на междурасово равнище.

    В един момент, покрай мен премина поразителна инопланетна хубавица със светлосиня кожа в прилепнал органичен костюм с многобройни биолуминисцентни проблясъци, аранжирани така, че да подчертават предизвикателно половите и характеристики, косите ѝ, навити миниатюрни тръбички, пръскаха разнообразни сияния на всички възможни страни, като неонови реклами, очите ѝ, с поразителни виолетови отенаци, гледаха някак отегчено и разсеяно, но пък тялото не се предаваще и правеше всичко възможно за да бъде забелязано, включая и деликатното изпускане на съответните феромони, маскирани като сладък парфюм.

    И тогава дали от изпитото изкрящо, направо крещящо от нещо подобно на кокаин, шампанско или по стара хилядолетна балканска и най-вече българска привичка, дълбоко вкоренена в дядовския ми мъжки ген, дори без да зная и сам как, аз я хванах за г..., да точно така за глутеусите. И, о, чудо, тя се спря, обърна си и попита с най-невинният и мелодичен глас, който бях чувал до тогава.

- Кой ме хвана за г..., да за gluteus musculus dexter? - Уточни тя.

    В този миг в балната зала се възцари неописуема тишина, не само, че всички спряха да говорят, те спряха да се движат и дори да дишат, вперили погледи в принцесата. Музиката пропадна в някаква бездънна пауза и се започна едно безкрайно очакване на отговора на този, както се оказа не само сексуален, но и екзистенциален въпрос.

    С присъщата ми войнска доблест, чест и не по-малко балкатски мерак, направих крачка към нея, погледнах я право в очите и казах.

- Аз!

   Нкой не посмя дори да въздъхне.

- Е, тогава по-нашите хилядолетни дълбокоуважавани от всички закони ние с теб вече сме свързани като мъж и жена. - каза принцесата и добави - Приемеш ли това?

- А, ако не приема? - попитах аз.

- Тогава ще трябва да те изпратим в изпарителната зона и от там във вакуумната междузвездна пустош. - отговори принцесата.

- Е, щом вашити закони са толкова дълбокоуважавани, аз като един истински представител на земния род, който е дошъл тук за да гради мостове, а не да създава пропъсти, приемам и то веднага.

- От този миг, ти не само си мой съпруг, но си и бъдещ император на федерацията. - обяви принцесата, гордо-влюбено вдигнала глава.

    Изненатата от това неочаквано събити се примеси с радостта и изгарящото любопитство на ошашаветите извънземни незнакомци и празненствата започнаха. 

    След ката чух достатъчно на брой подобни разкази, аз се сдобих с дипломатическа диплома за няколко стотин кредита и отлетях към ту Сверида. За тази затуманена планета се носят легенди, че телата на сверидските жени се напасват спрямо фантазиите на мъжете им. 

    Да видим! 

СС Фантазното студио

15.10.2025

Дарение

   

Интересен факт е, че в РЕМО „ЕТЪР“, от години има православен храм, но той не е допълнен нито с църковна утвар, нито с богослужебни одежди. Разбира се има отделни артефакти, но те не са достатъчни за да дадат пълна и ясна представа за църковното богослужение и религиозният живот на отминалите поколения. Вслушвайки се в молбата на Дамян Христов, реших да поставя началото на дарителска църковна инициатива и първият артефакт е 150 годишен епитрахил от едно парче плат с прорез за главата, окантено и обшито с малки кръстове. Епитрахилът е съшит от три вида материя, като основата е коноп или лен, а кантовете и кръстовете, въпреки, че са поизгубили блясъка си, от времето и от употребата, са сърмени.

Разполагам с този епитрахил, защото той ми бе благословен от бившият архиерейски наместник, Негово Високоблагоговейнство ставрофорният иконом Николай Цонков.

Второто дарение са шестте ми книги – истории на храмовете: „Света Параскева“ – Враниловци, „Свети Архангел Михаил“ – Здравковец, „Свети Йоан Предтеча“ - Балани, „Свети Димитър“ – Етъра, „Свети Николай“ – Поповци, „Покров на Пресвета Богородица“ – Топлеш.

През този наш най-известен и най-авторитетен музей на открито минават стотици българи и чужденци, нека ние местните да помогнем на управата за обогатяването на фонда ѝ с автентични наши балканджийски старини.

 

Отец Стефан

13.10.2025 Габрово.

Скритата

 

 

Исихия, скрита молитво,

пребъдваща в чисто сърце,

пропита от страст титанична,

родена от жажда за Все.

 

Ти с Него си тук и навседе,

на сън и наяве, вес ден,

несъхнещо речно корито,

подвиг невид – съвършен.

 

Исихия, мощна стихийо,

въздигаща морна душа,

обичам те, няма да крия,

ти в мойта килия ела.

 

Стефан Стефанов

03.10.2025 Габрово

Жени, мъже, коне

 

Ако всички девойки, чакаха пред тях да се яви мъж на кон, то те, конете, щяха да бъдат най-щастливите същества на тази, пък и на другите земи.

СС 

21.09.2025 

Чавей - палацото

Ниже плинтуса

 

Он, нанес мне, смертельный удар,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

У меня есть такой же кошмар,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Ну здравствуй, дорогой человек,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Я люблю тебя, очень и здесь,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Да какие тут драки – бои,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Это жизнь, бесконечно кричит:

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса!

 

Стефан Стефанов

20.09.2025 Габрово

Дарени

 

Вървим си със жежкото лято -

две голи до черно тела -

слънцето смей се богато:

Какви гърбове - красота!

Е няма да споря - така е,

разкошни мъжаги сме днес.

- А утре?

- А утре момиче, търси ни

в вълшебния лес.

И зимата също е наша,

приятелка бяла и зла,

но как да се сърдиш на тази

кристаленобяла душа!?

О, колко дарени сме Богу,

със тези безброй благини,

обичай, живей, не заспивай,

прави добрини с планини.

Стефан Стефанов

17.09.2025 Чавей - палацото

Невидим

Невидим

Човек става невидим, не когато се крие в тъмнината.

Той става тъкъв, когато изтъче своята същност от нишки кристално прозрачна светлина.

Санскритският корен див, означава светещ. В българския език е останала една непонятна за мнозина дума - самодива, която в превод означава самосветеща, излъчваща собствена светлина. 

В различните религии и по-точно в Християнството, за много заслужил с духовните си трудове човек се употребява думата светец или светица, отново, този който свети и тази негова светлина е видима, и се отобразява в иконографията като ореол около главата на заслужилия.

Тук е мястото да споделим един скорошен случай със светогорски монах, който се присеъединил към група поклонници и когато се разделяли, миряните поискали да се снимат за спомен с него, на което той отвърнал, че не излиза много добре на снимки, но те настояли и той се съгласил, а после, когато преглеждали тези снимки се оказало, че него го няма на кадъра.

По въпроса за невидимостта, има още едно твърдение, идещо от Индия и то гласи, че божеството може да се познае по няколко признака и един от тях е, че въпреки, че като че ли пред вас стои обикновен човек, то този "обикнавен", кой знае защо не хвърля сянка. 

Кой знае защо!?

Ами защото е невидим, изтъкан от нишки кристално прозрачна светлина.

Стефан Стефанов

31.08.2025 Чавей - палацото

Скритата реалност

Мистичната реалност
скрита в светлина,
кристалната прозрачност
наречена душа:
блести, лъчи, сияе,
диша зарева...
Обична непонятност -
изчезвам в теб сега.

Стефан Стефанов
29.08.2025 Чавей - палацото

Отвъд думите

 

Отдавна думите не стигат

и пиша просто ей така…

Той, полетът на пеперуда

е по-изящен от слова.

 

Бърборенето на водата,

в планински ручей бистър, чист,

въобще не стряска тишината,

напротив – прави я бял лист.

 

А как похвално се поклащат

секвоите на вечността -

пределна мъдрост концентрична,

пребъдваща във тишина.

 

И няма думи, нийде няма,

а тъй е съвършен светът…

Каква любовност непонятна!

Но замълчи за сетен път…

 

Стефан Стефанов

02.08.2025 Габрово