Животът

Животът – престрастно умиране,
разпери ръце срещу мен.
Прегърнах го, няма отърване,
обича ме даже сразен.

Приятели първи над пропасти.
Другари на връх планина.
В морето, всред щорм и вълнение,
пак заедно вием платна.

Отблясъци златни от Слънцето,
Момичешки смях и снага,
Шеги разтопяващи ледници,
делим с ненаситна душа.

Приятелю страстен – обичам те!
За мене ти сбъдна света.
Със теб ще остана – заклевам се,
до сетният дъх на смъртта!

Стефан Стефанов
08.05.2011 GBBG

Смъртта...

Смъртта е седнала отдавна,
Вечеря тя от векове,
Поглъща залъци неравни -
Тя храни се като дете.

Смъртта е седнала отдавна,
И няма скоро тя да спре.
Вечерята е дълга, странна,
Не бе то глад, не бе ламтеж.

Смъртта е седнала отдавна,
Сега и ние сме наред.
Но ако всички сме фон Клайстовци,
След нас ще има глад во век.