27 март, 2009

Смъртта...


Смъртта е седнала отдавна,
Вечеря тя от векове,

Поглъща залъци неравни -

Тя храни се като дете.


Смъртта е седнала отдавна,

И няма скоро тя да спре.

Вечерята е дълга, странна,

Не бе то глад, не бе ламтеж.


Смъртта е седнала отдавна,

Сега и ние сме наред.

Но ако всички сме фон Клайстовци,
След нас ще има глад во век.

Няма коментари:

Публикуване на коментар