МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ /по истински случай/

Академичният съвет,

Реши със пръст да ме заплаши.

При първо име Първолет –

Не знам с какво ще ме уплаши?



Повдигнах темата за Спин,

Доцентите се изпокриха,

А деканът и Никодим

При секретарката се скриха.



Изпях им ведро експозе

Фервекс, запиха двойно-мощен,

А после само в резюме

Представих им живота нощен.



Това доведе ги до шок –

Системи, нитроглицерини…

А патологът филантроп,

Слухтеше кой ще се спомине.



Във тежка криза влезе днес

Академичното ни тяло.

Аз Първолет, тринайстий раз –

Започвах бодро отначало.

Битак

Битакът нагъл преоткри

На вещите живота нощен.

Поли, бикини и коли

Отвориха локал среднощен.

Навързани като гирлянд,

Сергиите шпалири правят.

С вълни от кич и целофан

Опитват се да ни удавят.

Там шумна музика звучи

Със хаос пълен е простора,

Дори да тръгнеш в сто страни –

Ще срещнеш само сиви хора.

Поредният битак расте,

Изяжда старите шедьоври,

Извива двете ни ръце –

Запраща май, чак през октомври!

Пролет

На миглите си Пролетта

Разпъна цветни панаири.

Жужат разпалено цветя,

Оркестър пъстър нежно свири.

По пръстите и ромолят

Акордите на красотата.

В нозете нежно се тълпят

Стада, поля, ята в позлата.

Ухания, гърмежи, звън

И въртележки лекокрили,

Прогонват зимния ни сън,

Зареждат ни със нови сили.

Премилостива, остани!

С целувки аз ще те обличам –

Но Тя към Лятото лети

И дръзка, смело се съблича!

Двойна магичност

По устните смехът расте.

Ръцете сякаш са филизи.

В червено слънцето пече.

Страстта разкъсва бели ризи.

Любовна музика звучи,

Срастнати сърцата бият,

През кадифените очи

От чаша обща вино пият.

Дъхът отдавна е един

Изгарящ, вплелите се двама,

Безпаметно незабравим

Изпепелява им вигвама.

Една сълза разсече с вик –

Помете, двойната магичност.

Разкъса, приказният лик

И върна, хаосна първичност.

Комодски варан

Комодският варан захапа

Във транс неистов сладостта.

Отпусна жертвата свободно

И се излегна във прахта.

Не, няма никаква отрова.

Той няма даже и душа!

Е диша и се размотава

Но не очаквай милостта!

Изтичат сетните му капки.

Животът в черно прокърви.

Варанът, бавно го обхожда,

Като че искрено скърби.

Не може никой да избяга

От хапещата му уста.

На островната си държава,

Той сее смърт и самота!

ТОЙ

Хаотични метеори

Щъкат си насам, натам.

Виждам, че им е забавно –

Римски свещи, цели в плам.

Щом пък в пясъка заровя

Босите си ходила .

Криви раци изпълзяват

И започва се една…

Електронът, заигра се

С някакви протони три.

Май обратно – извинете,

Твърде дребни са нали?

Вятърът пък по полето

Рита си бодли с крака.

Прави финтове върховни

И не спазва правила.

А гърдите на жените –

Те си имат свой живот.

Там почиват си очите

И забавят своя ход.

Детски смях, как да забравя?

Слънчев лъч и тишина.

Жаба в блатната утроба,

Мъх по северна стена.

Има още: ручей бистър,

Устието на река,

Пряспа снежна и кокиче,

И жужене на пчела,

Облак пухкав, дъжд среднощен,

Конски бяг, сокол стрела,

Камък в речното корито,

И назъбена скала… … … … … ….

Чудесата с туй не свършват,

ТОЙ твори ги всеки час.

Нито намек за отплата –

От сърцето МУ за нас!

Револвер /убийствено стихотворение/

На огневата мощ съдбовна

Подавам твърдата ръка.

Стоманата блести върховна -

Фиксира ме с око резба.

Върти се в дясно барабанът.

Петлето удря по смъртта.

Разплискан бива океанът,

Червен като виталността.

А той дими със пура странна,

Невъзмутим във две ръце.

И само Тя – Смъртта уханна,

Затопля ледено сърце!