Разговор с Вярата

Щом към Вярата някой посегне,

Тя усмихва се с чиста душа.
-  Искаш с мен да си идеш във къщи?

Моля, ето, добре съм дошла!

За какво да говорим из пътя?

Може би, за чудесни неща,

Че назнайвам от малка и мога,

Да преместя дори планина.

То за друго, какво да говорим?

И какво ще зарадва света?

О, за обич, не ща и да споря,

Любовта ми е родна сестра!

Да, така е, семейство прекрасно.

Ний сме три предобри дъщери

И Надеждата - птиче неземно,

На отчаяно рамо стои.

Най-добре е и трите да влезем

Във покоя на твойта душа,

За да може след нас да пристъпи

Този, Който твори в светлина.

Стефан Стефанов

23.11.2014 GBBG

Клошарите

Клошарите, мойте приятели,

След тежкия ден са в запой.

Четат си „Бардо” и „Мечтатели”

И пийват от спиртния зной.

Усмихват се, пушат си бедствено,

С псувните поставят акцент

И някак по детски естествено,

Заспиват на мокър цимент.

Какво да ги правя? Обичам ги!

Подавам това, онова.

Разменямe фрази. Обличам ги.

В душите им дълго снова.

И там ги намирам, надеждите,

И верите в светлият ден.

И там ги намирам, любовите,

Към всички, дори и към мен!

Стефан Стефанов

20.11.2014 GBBG

Зиме

Пианото си дрънка нещо в хола.

/Защо е там, не мога да реша!/

А котаракът мой, Авитохола,

Падсмихва се. Какво ли пак греша?

Забавно е по зиме в мойта къща,

Камината неистово бумти,

Дърветата гърмят, искри разпръскват

По липсата на падащи звезди.

Студът навън сковал е всеки порив

На топлина, на влага, на въпрос.

Не мога с него, и не ща да споря,

Дори да искам – той е албинос.

Затуй въргалям се по пода, по дивана,

В леглото се пренасям най-подир…

Напълно съм размазан, и да стана,

Не се налага, аз съм командир.

Ах как тогава мързелува всичко

И мечият живот ми се живей…

Пианото запява, идва сойка

Да излети с поредният повей.

И всичко туй, зощото топлината,

Прегръща ме с горещите ръце

На влюбена жена, която мрака,

Превръща във червено кадифе.

Пианото все тъй си дрънка нещо

И котката ми непокорно спи,

Всред зимата иправям се горещо -

Какви прекрасни, безподобни дни!

Стефан Стефанов

18.11.2014 GBBG

Като камък във вода

…Като камък във вода,

Хвърлен от дете за радост

И забравен след това…

Стефан Стефанов

30.10.1979 BGGB

Обезумяла

Обезумяла, Изпоцапана с любов  - В съня си сте

Обезумяла,

Изпоцапана с любов  -

В съня си стене!

Стефан Стефанов

20.10.2014 GBBG

Сладко от смокини

В градината на баба се изхитри

Да се промъкне южна красота.

Как в нощите треперещи и китни,

Съгря до бяло тънката снага?

И избуяла с влагата напролет,

Закичи се с корона от листа,

В която вплете цветове уханни,

Превръщайки ги в сладка негота.

Когато почнах дарът да събирам,

Ръцете ми полепнаха с балсам.

Нескрит разкош, като блага ракия,

Подпали ме като момински срам.

Тогава си припомних сеутата,

Обхващаща домашният ни стан,

Огнището, бурканите, сладката…

И бабината тъй корава длан,

С която сторваше самото чудо,

От сочните презрели плодове

Да сътвори прекрасно царско блюдо,

За нас децата с мръсните ръце.

Стефан Стефанав

10.10.2014 GBBG

Любовният шинел

Любовният шинел извадих тоихо,

Прилежно сдиплен в тъмния килер.

Разгърнах го, и раните пропиха,

Кръвта ми сетна, с вкус на офицер.

Прегледах го, та аз си го познавам,

С завързани очи го виждам как

Обгръща ме и бурята престава –

Куршумите се крият в хлъзгав мрак

Настана време пак да се прегърнем,

Да скочим пак в окопите, в калта,

За бой да се приготвим, да отвърнем,

Че пак сме двама точно във целта.

Войната не спечелихме предишна

И в тази пак от страх съм вледенен,

Но ти шинел, пази една въздишка
За сетният й изстрел споделен.

Възможно ли е в мрака, щом си легнем,

Със теб шинел, в блиндажа на страстта,

По цяла нощ за нея да си мислим,

Пияни от безумна самота!?

А утре още, в първата ни битка,

Понесени направо към смъртта,

Ще паднем с песен, за да ни запомни,

Взривени от мощта на любовта.

Стефан Стефанов

06.04.2014 GBBG