Нареждани от древност стара
Пространство, време и мечти –
Съграждат зидове жестоки
И питие що най-горчи!
16 март, 2009
Като Марсо
Идваш ти като Марсо,
По Дикенсово смел,
Размесваш злото със добро
И правиш си коктейл.
И мене каниш - но уви -
Не смея аз да пия.
Тогаз отпиваш глътка ти
От страшната ракия.
Развеселен си, виждам аз,
Над мене се присмиваш.
Прощавам ти, защото знам,
Не си щастлив - но криеш.
Нещастен си, аз знам това,
Нещастен като мене,
Но идваш ти като Марсо,
А аз съм само Стефан.15 март, 2009
Вятърът...
Вятърът спря да духа,
Тоест отказа да бъде
Като стар чан-будист,
прозрял Същността,
В бездействието се изгуби.
Скандалът беше голям,
Въпросът - спорен и труден.
Вятърът спря да духа,
Тоест да духа за лудо.
Това беше истинска стачка,
Но без никакви профсъюзи,
Това беше истинска дивашка
Постъпка - като глава на блюдо.
И все пак той спря да духа,
Но никой не каза "защо ли" -
Всички мълчаха изкусно,
Свили грижливо алвеоли.
Нагоре...
Нагоре огънят полита,
Земята не помръдва тежка.
Водата тича все надолу,
А въздухът е въртележка.
Притча за звездите
Сеячът с шепата си пръсна
Като във притча семена.
Покълнали, блестят без хитрост,
Раздават свойта светлина.
Изникват винаги по тъмно,
Денят събира ги до стрък,
Но те успяват да се върнат,
Описали след него кръг.
И ако ти ги забележиш,
И проумееш що са те,
Сеячът в тебе ще възкръсне,
Като жетвар до векове.
Най-хубавото
Песен за звездите
Колко е хубаво, че звездите са девствени.
Колко е хубаво.
Колко е хубаво, че до тях достигат очите и мечтите ни.
Колко е хубаво.
Колко е хубаво, че до тях не достигат ръцете и нозете ни.
Колко е хубаво.
Колко е хубаво, че дори когато до теб върви жена, те са там - горе.
Колко е хубаво.
Колко е хубаво, че звездите са ничии - твои.
Колко е хубаво.
А най-хубавото е, че звездите все още са девствени.
Най-хубавото!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
