Зима

Започна днес началото на зимата,
Докосна то и двете ми страни.
Снежинките, играеха в градината,
Нехаещи за моите мечти.

Попаднах в плен на ледените пламъци -
Отломъци от падащи звезди.
Брилянтите - наслада за очите ми,
чертаеха мистичните следи.

А вятърът от бялата си мелница
Разсипваше със шепи красота.
Ах как е чудно да отпиваш дните си
На покрива тъй пухкав на света!

Рак

Живееш във солената вселена,
Наметнал риза от хитин
И крачиш някак инак, някак смело,
Защото имаш щипци - може би!?

Със Истина...

Със Истина, Любов и Мъдрост
Напредва тръпнещият свят.
Влечения, победи, дързост -
Са калфи в тоя занаят.

Смъртта...

Смъртта е седнала отдавна,
Вечеря тя от векове,
Поглъща залъци неравни -
Тя храни се като дете.

Смъртта е седнала отдавна,
И няма скоро тя да спре.
Вечерята е дълга, странна,
Не бе то глад, не бе ламтеж.

Смъртта е седнала отдавна,
Сега и ние сме наред.
Но ако всички сме фон Клайстовци,
След нас ще има глад во век.

Сестрите...

Сестрите прекрасни - Мая и Лила -
Играят неспирно със нас.
Приятелка имат - вярната Карма,
С немигащ от нищо клепач.

Щом стигна до Него - те се изгубват -
Отнесен от вятъра цвят...
Парфюма му вдъхваш, но него го няма...
Душата се радва със плач!

Напуснал...

Напуснал стадните долини,

Живееш горе, на върха -

Единствено където полет

Чертай освободен Духът.

Хафез

Хафез е седнал срещу мен.
Открили вечната любов,
Ний чакаме за коня стреме
Да полетим напред в галоп.

Хафез е седнал срещу мен
С бокал багряновидна кръв,
Ний пием, мракът ни превзема,
Телата голи как цъфтят.

Хафез е седнал срещу мен
И шепнейки ми газели,
Навлива бавничко поеми,
В кои духът гори, гори.

Хафез е седнал срещу мен,
Омайник стар в омаен час,
Безпаметни и изнурени
Припадат в утринта тела.

Хафез е седнал срещу мен.
Но стига толкоз, че от час
Слуха ми галят вдъхновени
На нейната любов слова!